Олег Янковски
| Олег Янковски Олег Иванович Янковский | |
| руски актьор | |
 | |
| Роден |
23 февруари 1944 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Награди | Държавна награда на СССР (1987) народен артист на СССР (1991) За заслуги към Отечеството II степен (2009) Ника (1992) ТЕФИ (2006) |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1965 – 2009 |
| Уебсайт | |
| Олег Янковски в Общомедия | |
Олег Иванович Янковский (на руски: Оле́г Ива́нович Янко́вский) е руски театрален и киноактьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 23 февруари 1944 година в Джезказган, Казахска ССР, СССР.[1][2] Баща му е кадрови военен офицер от Семьоновския полк, по произход от полските дворяни, награден е с Георгиевски кръст за храброст през Първата световна война. В края на 30-те години семейството е изселено в Казахстан, където баща му по-късно е арестуван и загива в лагерите на ГУЛАГ.[3]
След смъртта на Сталин през 1953 година семейството успява да напусне Средна Азия и Олег се оказва в Саратов. Семейството обича театъра и двамата по-големи сина започват театрални кариери. Най-големият му брат Ростислав се прехвърля в Минск през 1957 година и след година взима при себе си и най-малкия брат Олег, тогава седмокласник. Там започва театралната кариера на Олег – отначало като на шега, замествайки титулярни актьори.
Отначало Олег иска да следва медицина, но попада в Саратовското театрално училище[3][4], където се запознава с бъдещата си жена Людмила Зорина, също актриса. След дипломирането му през 1965 година двамата играят в Саратовския драматичен театър, където Людмила е звездата, а Олег получава второстепенни роли.
През 1973 година по покана на Марк Захаров актьорът преминава в московския театър „Ленински комсомол“. Истинската известност идва при Олег Янковски след като започва да играе филмови роли. За пръв път се появява на големия екран в „Щит и меч“ през 1968 година.
Янковски е носител на много награди. Малко преди смъртта си е удостоен от президента на Русия с орден „За заслуги пред родината“ ІІ степен. Народен артист на СССР от 1991 година.[5] Президент на руския кинофестивал „Кинотавър“ в Сочи от 1993 година.[6]
Умира от рак в Москва на 20 май 2009 година.[7]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Щит и меч“, 1968
- „Огледало“, 1975
- „Носталгия“, 1983
- „Да убиеш дракон“, 1988
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Янковский, Олег Иванович Архив на оригинала от 2019-11-28 в Wayback Machine., RuData.ru.
- ↑ Янковский Олег Иванович (1944—2009), Некрополь мастеров исскуств.
- ↑ а б Олег Янковский на сайте „Культура Саратова“.
- ↑ Ольга Харитонова, „Баловень судьбы“, „Саратовская областная газета“, 5 марта 2009.
- ↑ А. В. Шпагин, ЯНКО́ВСКИЙ Архив на оригинала от 2022-03-18 в Wayback Machine., Большая российская энциклопедия [Электронный ресурс], 2004.
- ↑ История фестиваля «Кинотавр“ Архив на оригинала от 2008-10-12 в Wayback Machine..
- ↑ Скончался Олег Янковский — главный «волшебник» советского кино, РИА Новости, 20 мая 2009.
|
