Направо към съдържанието

ОСК ЦСКА (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ОСК ЦСКА (София)
Информация
ПрозвищеАрмейците
Червените
Основан5 май 1948
СтадионБългарска армия“, „Панчарево
ЗалаВасил Симов“, „Румен Пейчев“,
Армеец“, „Дескрим
Спортовефутбол, волейбол, баскетбол,
борба, лека атлетика,
бокс, вдигане на тежести и други

ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е име на български спортни клубове от София. В миналото всички спортни клубове са обединени в една обща спортна организация под егидата на министерство на отбраната. В периода 1992 – 1996 г. клубовете се отделят и продължават да съществуват самостоятелно поради намаляването на щата на министерство на отбраната. През 2000 г. всички отбори се обединяват в една обща организация наречена Обединени спортни клубове ЦСКА, която е пряк наследник на оригиналната организация. Най-добри, титулувани и известни са футболният, волейболният и баскетболният отбор.

На 28 октомври 1923 г. клубовете – „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [1]. АС-23 развива много спортове освен футбола сред които баскетбол, волейбол, хокей и др.

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[2]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „АС-23“ в Борисовата градина. През 1948 г. с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява физкултурният колектив на Централният дом на войската (ЦДВ) и оттогава нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[2] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

Препис на обединителния протокол на Чавдар (София)

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“ заради това че основните играчи на футболния отбор са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 г. е най-успешният за футбола, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

Към 1956 г. името на спортния отбор е променено на „Централен спортен клуб на народната армия“ (ЦСКНА).

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“.

През сезона 1966/67 г. футболният ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“.

През сезон 1981/82 ФК ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-ата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

През 1985 футболният отбор е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата. Впоследствие е създаден отбор с името ЦФКА Средец на мястото на футболния отбор.[3]

През 1988 г. Септември се отделя като самостоятелно дружество, а спортния клуб бива прекръстен на ЦСКА.

През сезон 1989 – 1990 футболният отбор си възвръща името ЦСКА. През 1992 г. спортното дружество се разпада на отделни отбори.

На 31 декември 1999 г. министърът на отбраната Бойко Ноев издава заповед с която закрива Централната армейска спортна школа и спортният клуб ЦСКА към нея. През 2000 г. отборите с име ЦСКА се обединяват в Обединени спортни клубове ЦСКА.

През 1948 г. под шапката на ЦСКА започват да се развиват спортовете футбол, лека атлетика, ски, баскетбол, волейбол, бокс, тенис и шахмат. През 1949 г. са добавени колоездене, плуване, водна топка, скокове във вода, борба (свободен стил), хокей на лед, спортна гимнастика, спортна стрелба, а през 1950 - алпинизъм и ориентиране, фехтовка, борба класически стил. През 1951 г. са добавениш вдигане на тежести и тенис на маса, а гребане и парашутизъм - през 1952 г. Следващите години спортовете в ЦСКА продължават да се увеличават - модерен петобой, конен спорт (1953), художествена гимнастика (1955), кану каяк (1957), хандбал (1964), фигурно пързаляне (1965), самбо (1966), джудо (1967), биатлон (1969), спортен бридж, ветроходство (1980), кик-бокс, карате, таекуондо (1989), акробатика (1980), ловно стррелба (1988), кърлинг (1994), спортни шейни (1995), сноуборд (1996), кикбокс и муай тай през 2020 г. Не всички спортни клубове развиват дейност в момента.

и други

Олимпийски медалисти

[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът съдържа спортисти, които са се състезавали за ЦСКА, без да е задължително да са били в ЦСКА по време на спечелването на медала. Списъкът може да е непълен и/или неточен.

Име Дисциплина Медал
Хелзинки 1952
Борис Георгиев Бокс бронз
Мелбърн 1956
Никола Станчев борба злато
Петко Сираков Борба сребро
Стефан Божков Футбол бронз
Иван Колев Футбол
Георги Димитров - Червения Футбол
Никола Ковачев Футбол
Манол Манолов Футбол
Димитър Миланов Футбол
Георги Найденов Футбол
Кирил Ракаров Футбол
Гаврил Стоянов Футбол
Крум Янев Футбол
Панайот Панайотов Футбол
Рим 1960
Станчо Колев Борба сребро
Велик Капсъзов Гимнастика бронз
Еньо Вълчев Борба бронз
Токио 1964
Еньо Вълчев Борба злато
Продан Гарджев Борба злато
Кирил Петков Борба сребро
Мексико 1968
Еньо Вълчев Борба сребро
Стоян Йорданов Футбол сребро
Иван Зафиров Футбол
Кирил Станков Футбол
Петър Жеков Футбол
Аспарух Никодимов Футбол
Атанас Геров Футбол
Продан Гарджев Борба бронз
Мюнхен 1972
Йордан Биков Вдигане на тежести злато
Георги Костадинов Бокс злато
Андон Николов Вдигане на тежести злато
Нораир Нурикян Вдигане на тежести злато
Стефан Ангелов Борба бронз
Монреал 1976
Здравка Йорданова Академично гребане злато
Светла Оцетова Академично гребане злато
Нораир Нурикян Вдигане на тежести злато
Йордан Митков Вдигане на тежести злато
Николина Щерева Бягане сребро
Марийка Модева Академично гребане сребро
Румен Александров Вдигане на тежести сребро
Иван Колев Борба бронз
Стефан Ангелов Борба бронз
Кръстьо Семерджиев Вдигане на тежести бронз
Москва 1980
Петър Лесов Бокс злато
Георги Райков Борба злато
Асен Златев Вдигане на тежести злато
Михо Дуков Борба сребро
Марийка Модева Академично гребане сребро
Румен Александров Вдигане на тежести сребро
Димитър Златанов Волейбол сребро
Емил Вълчев Волейбол
Стефан Димитров Волейбол
Стоян Гунчев Волейбол
Петко Петков Волейбол
Валентина Харалампиева Волейбол бронз
Верка Стоянова Волейбол
Цветана Божурина Волейбол
Мая Стоева Волейбол
Румяна Каишева Волейбол
Любчо Дяков Спортна стрелба бронз
Петър Петров Бягане бронз
Борислав Ананиев Кану-каяк бронз
Борислав Борисов Кану-каяк бронз
Неделчо Колев Вдигане на тежести бронз
Лейк Плесид 1980
Иван Лебанов Ски бягане бронз
Сеул 1988
Таня Богомилова Плуване злато
Христо Марков Троен скок злато
Атанас Комшев Борба злато
Севдалин Маринов Вдигане на тежести злато
Дияна Дудева Гимнастика злато
Адриана Дунавска Художествена гимнастика сребро
Рангел Геровски Борба сребро
Весела Лечева Спортна стрелба сребро
Стефан Топуров Вдигане на тежести сребро
Диана Дудева Гимнастика бронз
Мануела Малеева Тенис бронз
Рахмат Софияди Борба бронз
Неделчо Колев Вдигане на тежести бронз
Барселона 1992
Иван Иванов Вдигане на тежести злато
Весела Лечева Спортна стрелба сребро
Свилен Русинов Бокс бронз
Валентин Йорданов Борба бронз
Мария Гроздева Спортна стрелба бронз
Атланта 1996
Валентин Йорданов Борба злато
Тончо Тончев Бокс сребро
Мария Гроздева Спортна стрелба бронз
Сидни 2000
Мария Гроздева Спортна стрелба злато
Румяна Нейкова Скиф сребро
Йордан Йовчев Гимнастика бронз
Йордан Йовчев Гимнастика бронз
Атина 2004
Мария Гроздева Спортна стрелба злато
Йордан Йовчев Гимнастика сребро
Йордан Йовчев Гимнастика бронз
Мария Гроздева Спортна стрелба бронз
Георги Георгиев Джудо бронз
Румяна Нейкова Скиф бронз
Пекин 2008
Румяна Нейкова Скиф злато
Явор Янакиев Борба бронз
Лондон 2012
Тервел Пулев Бокс бронз
Париж 2024
Семен Новиков Борба злато
Общо
злато сребро бронз общо
25 20 32 77
  • 2 пъти шампион в Женско първенство на България по футбол 1989, 1993
  • 2 пъти Вицешампион на България (1987, 1990).
  • 3 пъти трети в шампионата на България (1986), (1988), (1992)
  • 2 пъти носител на Купа на България по футбол за жени (1987, 1990).
  • Участва в редица престижни турнири в Европа:
  • 1986 г. – турнир във Варна, 3-то място.
  • 1987 г. – международен турнир във Варна, 5-о място
  • 1987 г. – международен турнир в Полша. 2-ро място.
  • 1998 г. – международен турнир в Полша, 1-во място.
  • 1989 г. – международен турнир в Бремен (ФРГ) на шампионките на всички европейски държави. Класира се на 6-о място.
  • 1990 г. – международен турнир в Ментон (Франция) – 4-то място.
  • 1991 г. – международен турнир в Ксанти (Гърция) – 1-во място.
  • 1992 г. – приятелска среща с шампионките на Турция в Истанбул. 2 – 1 за ЦСКА.
  • През 1994 г. отборът прекрати съществуването си.
  • През 2023 г. отборът е възстановен.
  • 29 пъти Шампион на България 1948, 1949, 1957, 1958, 1962, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1976, 1977, 1978, 1981, 1982, 1983, 1984, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1993, 1994, 1995, 2008, 2010, 2011.
  • 19 пъти носител на Купата на България 1967, 1969, 1970, 1973, 1979, 1981, 1982, 1984, 1985, 1986, 1988, 1990, 1991, 1992, 1993, 2002, 2009, 2010, 2011.
  • Носител на КЕШ за 1969
  • Носител на КНК за 1976
  • 22 пъти Шампион на България 1978, 1979, 1982, 1983, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1991, 1992, 1993, 1995, 2000, 2004, 2005, 2007, 2008, 2010, 2011, 2012, 2013
  • 19 пъти носител на Купата на България 1969, 1976, 1979, 1981, 1982, 1983, 1985, 1986, 1988, 1989, 1993, 1995, 1996, 2000, 2004, 2008, 2010, 2011, 2013
  • 2 пъти носител на КЕШ (1979, 1984)
  • Носител на КНК за 1982

10 пъти Шампион на България по хандбал-мъже – 1976, 1978, 1979, 1981, 1983, 1984, 1987, 1989, 1990, 1991

10 пъти носител на Купата на България по хандбал-мъже – 1981, 1982, 1984, 1985, 1987, 1988, 1990, 1991, 1992, 2002

12 пъти шампион на България за жени – 1973, 1974, 1975, 1976, 1978, 1983, 1985, 1987, 1989, 1990, 1991, 1992

8 пъти носител на Купата на България по хандбал – 1975, 1976, 1982, 1984, 1985, 1988, 1989, 1992

16 пъти шампион в Държавно първенство по хокей на лед – 1964, 1965, 1966, 1967, 1969, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1983, 1984, 1986, 2013, 2014, 2015

14 пъти носител на Купа на България по хокей на лед – 1964, 1965, 1967, 1972, 1973, 1975, 1976, 1978, 1981, 1983, 1986, 1987, 2012, 2013

39 пъти шампион в Държавно първенство по водна топка – 1952, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965, 1966, 1969, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1979, 1980, 1981, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1988, 1989, 1992, 1994, 1995, 1998, 1999, 2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2007, 2011, 2012, 2014, 2015, 2021

31 пъти носител на Купа на България по водна топка

Председатели на СК ЦСКА

[редактиране | редактиране на кода]