Нощна чапла
Нощна чапла | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Нощна чапла в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Нощната чапла (Nycticorax nycticorax) е мигрираща птица от семейство Чаплови (Ardeidae). Среща се и в България.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на тялото на нощната чапла достига до 63 cm, а размахът на крилата ѝ – до 110 cm.[3] Оперението е трицветно. Долната страна на врата, гърдите, челото и бузите са бели. Гърбът и горната страна на главата са черни с метален блясък, а останалата част от тялото е сива или сиво-охрена. През размножителния период от тила израстват две дълги лентовидни пера, които през останалите сезони липсват. Има сравнително къси крака с дълги нокти и червени очи. Няма полов диморфизъм.[4]
Горната част на тялото на младите индивиди е тъмнокафява, с ръждиви надлъжни черти и многобройни бели капковидни петна, по които се различава от големия воден бик. Долната част е белезникава с кафяви ивици по гърдите.[4]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Широко разпространен вид, среща се на всички континенти освен Австралия и Антарктида. Обитава заблатени места или територии с висока дървесна растителност, естествени и изкуствени водоеми и речни разливи, като често гнезди съвместно с гривестата и малката бяла чапла. През пролетта и есента се среща и по оризища, рибарници и микроязовири.[3]
Нощната чапла е прелетен вид. В България обикновено пристига през март и отлита през септември-октомври. По време на прелет се среща из цялата страна, а през размножителния период – предимно по Дунавското и Черноморското крайбрежия.[4]
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Нощната чапла обикновено живее на големи колонии, достигащи до 2500 птици. В гнездовите колонии и при миграция издава характерния звук „коак-коак-коак" с кратки паузи.[3]
Храни се предимно с животни – риби, водни охлюви, ракообразни, насекоми, жаби, гущери, гризачи и други малки водни и наземни животни. Храната си търси през нощта.[4]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено прави гнездото си в клоните на дърветата, в тръстиките и в шавара. Понякога заема и готови гнезда на други птици. През април женската снася 3 – 5 светлосини яйца, които двете птици мътят на смени в продължение на 20 – 25 дни. На десетия ден малките се изправят на краката си, а няколко дни по-късно започват да се движат из растителността. Научават се да летят едва на 40-дневна възраст.[4]
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]Птицата е активна през нощта. Това налага сравнително често да използва и планиращ полет, към който се оказва сравнително добре приспособена. Летателният ѝ апарат е с по-висока пластичност, в сравнение с други видове чапли с нейната големина.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nycticorax nycticorax (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Нощна чапла. Посетен на 25 декември 2016
- ↑ а б в Птиците в България/Нощна чапла, Nycticorax nycticorax
- ↑ а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.142
- ↑ Боев, З. 1984. Върху сравнителната морфология на летателния апарат на нощната и малката бяла чапла (Nycticorax nycticorax (L.) et Egretta garzetta (L.) – Ardeidae; Aves). – Орнит. информ. бюл. Инст. по зоол., БАН, 15 – 16: 58 – 67.