Направо към съдържанието

Низами Ганджеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Низами Ганджеви
نظامی گنجوی
персийски поет Романтична персийска епична поезия, персийска лирическа поезия, литература на мъдростта

Роден
около 1141 г.
Гянджа,
Починал
1209 г. (68 г.)
Гянджа,
ПогребанГанджа, Азербайджан

НационалностИран
Литература
Псевдонимنظامی
Известни творбиХамсе
Низами Ганджеви в Общомедия

Низами Ганджеви или Гянджеви (на персийски: نظامی گنجوی‎), истинско име Низам ад-Дин Абу Мухаммад Иляс ибн-Юсуф ибн-Заки ибн-Муайед[1], е персийски поет, роден в град Гянджа, (1138 – 1139 – 1145 – 1146 г)

{{източник|Официално признатата дата на раждането му от ЮНЕСКО е между 17 и 22.08. 1141 г. Баща му Юсуф ибн Заки е от Кум. Родителите му умират рано. Получава блестящо за времето си образование, като млад пише лирични стихове.

Наричан „хаким“ (мъдрец). Пише на персийски език. Принадлежал към средните градски слоеве.

Низами Ганджеви не е придворен поет, задоволява се с малките помощи, давани му от феодалните владетели за посвещаваните им поеми.

Приживе е удостоен с почести и се е ползвал с уважение.

Никога не напуска родния си град. Внася в персийската епична поезия разговорната реч и реалистичния стил.

Основното му съчинение – „Петокнижие“ („Хамсе“, „Пет скъпоценности“), се състои от 5 поеми: „Съкровищница на тайни“ (написана между 1173 и 1180), „Хосров и Ширин“ (1181), „Лейли и Меджнун“ (1188), „Седем красавици“ (1197) и „Искандер-наме“ (около 1203). Петте поеми са написани в стихотворната форма маснави (двустишия), а общият брой двустишия е 30 000.

Запазен е и част от лирически диван: 6 касиди (оди), 116 газели (лирични стихотворения), 2 кита и 30 рубаи, но по думите на средновековните биографи на поета, това е само малка част от лириката му.

Петопоемието“ оказва огромно влияние върху развитието на много източни литератури и на целия персоезичен свят. Творчеството му въздейства на поети като Хафез, Руми, Саади, Гьоте.

В Иран творчеството на Низами и досега е изключително популярно. При иранците от древността съществува традиция на декламирането на поетични произведения, което може редовно да е чуе по радиото, да се види по телевизията, в литературните общества, дори в чайните и във всекидневната реч.

Творчеството на Низами е източник и символ на древна традиция. По сюжета на поемата „Седем красавици“ („Хафт пейкар“) на Низами Джакомо Пуччини създава операта „Турандот“ (1926).[2]

Смятан е за най-великия представител на романтичната лирика в персийската литература, въвел разговорния език и реализма в персийския епос[3][4].

Творческото му наследство се споделя между Иран, Азербайджан, Афганистан и Таджикистан.

През 1940 година в СССР Сталин обявява поета за "етнически азербайджанец", като тази теза след разпада на СССР се споделя единодушно единствено в Азербайджан, и не е приемана дори в съюзната на Азербайджан, отношенията с която се градят на принципа "Две държави, една нация" Турция.

1991 г. е обявена от ЮНЕСКО за година на Низами в чест на 850-годишнината на поета.[5]

  1. Scott Meysami, Julia. Nizami – the great persian poet // Haft Paykar. Посетен на 24 май 2006.
  2. literaturensviat.com
  3. Encyclopædia Britannica, "Nezami"
  4. Dr. Julie Scott Meisami. „The Haft Paykar: A Medieval Persian Romance (Oxford World's Classics)“. Oxford University Pr. (T), 1995, ISBN 0-19-283184-4, откъс
  5. Chelkowski, P. Niẓāmī Gand̲j̲awī, Ḏj̲amal al-Dīn Abū Muḥammad Ilyās b. Yūsuf b. Zakī Muʾayyad // P.J. Bearman, Th. Bianquis, C. Bosworth, E. van Donzel and W.P. Heinrichs. Encyclopaedia of Islam. Brill Academic Publishers. ISSN 1573 – 3912.