Направо към съдържанието

Миранда (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Миранда.

Миранда
Миранда
Откриване
Открит от Герард Кайпер
Дата 16 февруари 1948 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 129 872 km
Ексцентрицитет ~0,0013
Орбитален период 1 ден 9 часа 55 мин. 25 сек.
Инклинация 4,34°
Естествен спътник на Уран
Физически характеристики
Среден диаметър 471,6 km
Площ 698 357 km2
Маса 6,59×1019 kg
Средна плътност 1,20 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,079 m/s2
Период на въртене 1 ден 9 часа 55 мин. 25 сек. (синхронен)
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,34
Повърхностна температура 86 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Миранда е петият по големина естествен спътник на Уран. Открит е през 1948 г. от холандско-американския астроном Герард Кайпер в обсерваторията във Форт Дейвис. Носи името на дъщерята на Просперо от пиесата на Уилям ШекспирБурята“. Като алтернатива се употребява означението Уран 5.

Единственият апарат, посетил Миранда, е Вояджър 2, който премина през урановата система през януари 1986 г. По време на наблюденията е заснето южното обърнато към Слънцето полукълбо на спътника. По добро стечение на обстоятелствата Вояджър преминава близко до Миранда и заснема необичайната ѝ геология.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Близък план на голям разлом на повърхността на Миранда

За повърхността на Миранда се счита, че е съставена предимно от лед, в допълнение със силикатни скали и органични съединения от групата на метана. Наблюдават се каньони с дълбочина, достигаща 20 километра, и местности със силно насечен терен, свидетелстващи за интензивна геологична активност в миналото.

За обширните набраздени образувания, наречени корони, се счита, че са се образували от издигания на по-топъл от заобикалящия го материал лед към повърхността.[1][2] За геологичните явления се счита, че се подхранват от топлината, породена от приливните сили на Уран. Според една спекулативна теория в миналото си Миранда е била ударена от масивен обект, причинил отчупване и разместване на части от повърхността ѝ, формирайки сегашния пресечен терен.

Инклинацията на Миранда от 4,34° е необичайно голяма, имайки предвид малкото разстояние до Уран. Възможно е в миналото спътникът да е бил в 3:1 орбитален резонанс с Умбриел, причина за допълнително загряване на вътрешността и интензивна геологична активност.[3]

На Миранда се наблюдават следните геологични образувания:

  1. Pappalardo, R. T. Extensional tilt blocks on Miranda: Evidence for an upwelling origin of Arden Corona // Journal of Geophysical Research 102 (E6). Elsevier Science, 25 юни 1997. DOI:10.1029/97JE00802. с. 13,369 – 13,380. Архивиран от оригинала на 2012-09-27.
  2. Chaikin, Andrew. Birth of Uranus' Provocative Moon Still Puzzles Scientists // Space.Com. Imaginova Corp., 16 октомври 2001. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2001. Посетен на 26 януари 2009.
  3. Tittemore, W. C. и др. Tidal evolution of the Uranian satellites III. Evolution through the Miranda-Umbriel 3:1, Miranda-Ariel 5:3, and Ariel-Umbriel 2:1 mean-motion commensurabilities // Icarus 85 (2). Elsevier Science, June 1990. DOI:10.1016/0019-1035(90)90125-S. с. 394 – 443.