Направо към съдържанието

Метрополни градове на Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Картография на метрополните градове на Италия – в жълто

Метрополните градове на Италия (на италиански: Città metropolitane d'Italia) са 14 „териториални образувания с обширна площ“, които заместват провинциите със същото име. Закон 56 от 7 април 2014 г. (Legge Delrio)[1] определя десетте метрополни града на регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на съществуващите провинции: Столица Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия. Към тях се добавят четирите метрополни града на регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина и Палермо.

Метрополните градове, подобно на италианските провинции, са образувания от второ ниво, управлявани от органи, избрани измежду кметовете и съветниците на общините – част от самия метрополен град.

Органи на метрополните градове са:

  • Метрополният кмет (на италиански: sindaco metropolitano), който по закон е и кмет на главния град на региона. Въпреки това статутите на Метрополните градове Столица Рим, Милано и Неапол предвиждат директното избиране с всеобщи избори на кмета и съветниците, в случай че парламентът приеме закон, определящ гласоподаването.
  • Метрополният съвет (на италиански: Consiglio metropolitano), избиран от кметовете и съветниците от принадлежащите към метрополния град общини.
  • Метрополната конференция (на италиански: Conferenza metropolitana), състояща се от кмета на метрополния град и от кметовете на неговите общини.

Населението, площта, гъстотата на населението, броят на общините и регионът, към който принадлежат метрополните градове към 1 януари 2022 г. са показани по-долу:[2]

Метрополен град Абревиатура Регион Население
(души)
Площ
(km²)
Гъстота
(души/km²)
Общини Дата на основаване Кмет Партия
Столица Рим RM Лацио 4 222 631 5363,22 786,33 121 8 април 2014[3] Роберто Гуалтиери
от 3 октомври 2021 г.
Лявоцентристка коалиция
Милано MI Ломбардия 3 237 101 1575,49 2054,67 133 8 април 2014[3] Джузепе Сала
от 21 юни 2016 г.
Независим лявоцентристки кандидат
Неапол
NA Кампания 2 967 117 1178,94 2516,78 92 8 април 2014[3] Гаетано Манфреди
от 3 октомври 2021 г.
Торино TO Пиемонт 2 205 104 6826,91 323 312 8 април 2014[3] Стефано Ло Русо
от 3 октомври 2021
Лявоцентристка коалиция
Бари BA Пулия 1 224 756 3862,73 317,07 41 8 април 2014[3] Антонио Декаро
от 21 юни 2019 г.
Демократическа партия (PD)
Палермо
PA Сицилия 1 199 626 5009,21 239,48 82 4 август 2015 Леолука Орландо
от 22 юни 2017 г.
Демократическа партия (PD)
Катания
CT Сицилия 1 068 835 3573,51 299,10 58 4 август 2015 Салваторе Доменико Антонио Полиезе
от 14 юни 2018 г.
Фратели д'Италия
Болоня BO Емилия-Романя 1 015 701 3702,25 274,35 55 8 април 2014[3] Матео Лепоре
от 11 октомври 2021 г.
Демократическа партия (PD)
Флоренция FI Тоскана 994 717 3513,65 2831,0 42 8 април 2014[3] Дарио Нардела
от 29 май 2015 г.
Демократическа партия (PD)
Венеция VE Венето 839 396 2472,88 339,44 44 8 април 2014[3] Луиджи Бруняро
от 26 септември 2015 г.
независим дясноцентристки
Генуа GE Лигурия 816 250 1833,75 455,11 67 8 април 2014[3] Марко Бучи
от 25 юни 2017 г.
Независим дясноцентристки
Месина ME Сицилия 599 990 3266,07 183,70 108 4 август 2015 Катено Роберто Де Лука
от 24 юни 2018 г.
Независим кандитат на центъра
Реджо Калабрия RC Калабрия 518 978 3210,31 161,66 97 7 август 2016 Джузепе Фалкоматà
от 7 октомври 2020 г.
Демократическа партия (PD)
Каляри CA Сардиния 419 770 1248,66 336,18 17 4 февруари 2016[4] Паоло Труцу
от 19 юни 2019 г.
Фратели д'Италия
Общо 21 329 972 46 638 457 1268

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. LEGGE 7 aprile 2014, n. 56 // Посетен на 30 април 2021. (на италиански)
  2. Città Metropolitane per popolazione // Посетен на 30 август 2022.
  3. а б в г д е ж з и Operativa dal 1º gennaio 2015.
  4. Operativa dal 1º gennaio 2017