Направо към съдържанието

Мая Гойкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мая Гойкович
Маја Гојковић / Maja Gojković
сръбска политичка и адвокатка
Мая Гойкович през 2017 г.
Мая Гойкович през 2017 г.

Родена
22 май 1963 г. (1963-05-22) (61 г.)

РелигияСръбска православна църква
Учила вНовосадски университет
Политика
Професияадвокатка
ПартияСръбска прогресивна партия
(от 2012 г.);
Народна партия
(2008 – 2012);
Сръбска радикална партия
(1991 – 2008);
Народна радикална партия
(1990 – 1991)
Заместник министър-председател на Сърбия
от 26 октомври 2022 г.

Уебсайтwww.majagojkovic.rs
Мая Гойкович в Общомедия

Мая Гойкович (на сръбски: Маја Гојковић / Maja Gojković) е сръбска политичка и адвокатка, заместник министър-председателка на Сърбия и министърка на културата и информацията от 2020 г., била е председателка на Народната скупщина (2014 – 2020). Тя е член на Сръбската прогресивна партия. Като член на Сръбската радикална партия е била министър без портфейл (1998 – 1999) и заместник министър-председателка на Югославия (1999 – 2000). От 2004 до 2008 г. е кмет на Нови Сад, след което тя напуска Сръбската радикална партия и създава Народната партия, която през 2012 г. се влива в Сръбската прогресивна партия.

Родена е на 22 май 1963 г. в град Нови Сад, Социалистическа република Сърбия, СФРЮ. Учи в основно училище „Бранко Радичевич“ и гимназия „Йован Йованович Змай“ в родния си град. През 1987 г. завършва Юридическия факултет на Новосадския университет, а през 1989 г. държи изпит за адвокат. Година по-късно тя започва работа в семейната си адвокатска кантора.[1]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е сред основателите на Сръбската радикална партия, като първо заема поста генерален секретар, след това вицепрезидент на изпълнителния съвет и накрая е заместник-късоводител на партията. Била е правен съветник на Воислав Шешел пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

На 14 юли 1995 г., по време на войната в Босна, като заместник-председател на Сръбската радикална партия тя прави изявление за падането на Сребреница само няколко дни след началото на клането:[2]

Ние приветстваме бързите действия на Армията на Република Сръбска, която най-накрая освободи сръбска Сребреница и сложи край на една от най-значимите горещи точки на мюсюлмански терор.

През 1992 г. тя става депутат в парламента на Съюзна република Югославия, а от 1996 до 2000 г. е депутат в Народната скупщина на Войводина. От 1998 до 1999 г. е министър без портфейл в сръбското правителство. През 1999 г. е заместник-председателка на федералното правителство на СР Югославия. До 2004 г. е била депутат във федералния парламент на Сърбия и Черна гора.[1]

На местните избори в Сърбия през 2004 г. тя е избрана за кмет на Нови Сад, за първи път чрез гласуване, побеждавайки тогавашния кмет Борислав Новакович. Така тя става първата жена, кметица на Нови Сад.[1]

До 2006 г. тя е заместник-председател на Сръбската радикална партия. През 2008 г. тя създава „Народна партия“, с която участва на местните избори. Тя получа седем общински съветника в Нови Сад. През 2010 г. Народната партия се присъединява към коалиция „Обединени региони на Сърбия“.[3] Поради това, че подкрепя коалиция с Борис Тадич и неговата Демократическа партия, Мая Гойкович и членове от нейната партия са изключени от коалицията. През 2012 г. нейната партия се влива в Сръбската прогресивна партия, която управлява страната и на която тя става член.

На 23 април 2014 г. е избрана за председател на Народната скупщина на Сърбия. През 2018 г. в доклад на „Фрийдъм Хаус“ се съобщава, че като председател на Народната скупщина тя е действала по партизански начин, с голям брой прекъсвания и наказания, наложени върху опозиционни депутати. Тя е критикувана, че е предлагала на депутатите от управляващата коалиция да гласуват за инициативи и предложения чрез звънене на звънец.[4]

На 27 юни 2020 г. тя е хоспитализирана с COVID-19.[5]

  1. а б в Maja Gojkovic. Deputy Prime Minister and Minister of Culture // srbija.gov.rs. Посетен на 23 април 2024. (на английски)
  2. Izveštavanje srbijanskih listova u vreme pada Srebrenice i Žepe, Medijski mehanizam genocida // kontrapress.com, 11 юли 2014. Посетен на 23 април 2024. (на босненски)
  3. Maja Gojkovic elected parliament speaker // ottawa.mfa.gov.rs, 24 април 2014. Посетен на 23 април 2024. (на английски)
  4. Skupština: "Zvonce" zbunilo vlast, glasali za predlog DJB // b92.net, 15 ноември 2017. Посетен на 23 април 2024. (на сръбски)
  5. Serbia: Top politicians test positive for coronavirus // aa.com.tr, 26 юни 2020. Посетен на 23 април 2024. (на английски)