Ктени
| Ктени Κτένι | |
| — село — | |
  Ктени  Ктени  Ктени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 55 души (2021 г.) |
Ктени (на гръцки: Κτένι, катаревуса: Κτένιον , Ктенион) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ктени е разположено на 680 m надморска височина,[1] на около 20 km южно от град Кожани, в подножието на планината Червена гора (Вуринос).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На хълм западно от селото са останките на средновековната Ктенийска крепост.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Хтени има 70 домакинства с 315 жители.[4]
В 1649 година населението на Ктени се укрива в крепостта от албанска банда, която обаче я обсажда и след 3 месеца я превзема. В крепостта няма останки от църкви, което означава, че не имало постоянно селище или гарнизон.[3]
В края на ХІХ век Ктени е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ктени (Khténi) живеят 150 гърци.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Стени има 75 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хтени е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ктени (Κτένι), Кожанска каза, живеят 100 гърци елинофони християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стене (Stené) има 75 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 150 жители.[10]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 150[1] | 136[1] | 183[1] | 217[1] | 243[1] | 308[1] | 210[1] | 211[1] | 152[1] | 109 | 73 | 55 |
Основният селски празник е на Преображение Господне (6 август).[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Κάστρο Κτένι // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 ноември 2016.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Официален сайт на ном Кожани, архив на оригинала от 16 август 2011, https://web.archive.org/web/20110816215135/http://www.kozani.gr/tourism/index.php?option=com_content&task=view&id=44&Itemid=75, посетен на 11 юли 2010
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
