Направо към съдържанието

Иркутска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иркутска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Иркутска област на картата на РусияИркутска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърИркутск
Площ774 846 km²
Население2 403 643 души (2017)
3,1 души/km²
Адм. центърИркутск
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторСергей Левченко
Часова зонаUTC +8
МПС код38
Официален сайтwww.irkobl.ru
Иркутска област в Общомедия

Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 774 846 km2 (4-то място по големина в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия). Населението на областта към 1 януари 2017 г. наброява 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Административен център е град Иркутск, на разстоние 5042 km от Москва.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски селища в региона се основават в средата на ХVІІ в. През 1652 г. е основано зимовище, което през 1661 г. прераства в острог (укрепено селище) на река Ангара. Този острог през 1686 г. е признат за град Иркутск. През 1764 година е обособена Иркутска губерния, дотогава част от Сибирска губерния. През ХVІІІ в. възникват днешните градове Киренск (1775 г.) на река Лена и Нижнеудинск (1783 г.).

На 11 октомври 2005 г. между властите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг (УОБАО) в градчето Уст Ордински е подписан договор за обединение на двете административни единици. Документът определя пълномощията на органите на държавните власти на субектите на Федерацията и бюджетните процеси в уедрения регион.
Новият субект на Руската федерация се нарича „Иркутска област“ и е правоприемник на двата субекта. УОБАО влиза в неговия състав с особен административен статут и се нарича Уст Ордински Бурятски окръг. Договорът предвижда, че регионалните данъци, събирани в УОБАО, ще остават в неговия бюджет.

На 11 октомври 2005 г. парламентите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг приемат обръщение към президента на Руската федерация „за образуване на новия субект на Федерацията“. В резултат от референдума за обединението новата обединена Иркутска област е обявена на 1 януари 2008 г.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници и големина

[редактиране | редактиране на кода]

Иркутска област е разположена в азиатската част на Русия, в южната част на Сибир. На запад и северозапад граничи с Красноярски край, на североизток – с Република Якутия, на изток – със Забайкалски край, на югоизток и юг – с Република Бурятия и на югозапад – с Република Тува. В тези си граници заема площ от 774 846 km2 (4-то място по големина след Република Якутия, Красноярски край и Хабаровски край в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия).[2]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Иркутска област заема югоизточните части на Средносибирското плато (средна височина 500 – 700 m), представено от Ангарското възвишение (Ангарски кряж), Лено-Ангарското плато и др. Средносибирското плато е силно разчленено от дълбоко врязаните в него речни долини. На юг и югозапад Средносибирското плато е ограничено от планината Източни Саяни (3114 m) с хребетите Агулски Белки, Бирюсински, Гутарски, Окински, Удински и др. На югоизток Средносибирското плато е ограничено от хребетите на Прибайкалието – Хамар-Дабан (2371 m), Приморски хребет (1746 m), Байкалски хребет (2588 m). В североизточната част на областта са разположени Северобайкалската планинска земя, Патомското плато (1771 m), части от Делюн-Уранския хребет (2023 m) и хребета Кодар (3072 m). Югоизточните и североизточните части на областта се отличават с висока сеизмичност.[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на областта е остро континентален. Средната януарска температура варира от -15 °C по бреговете на езерото Байкал до -21 °C в Иркутск и -33 °C в град Бодайбо на североизток. Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни в годината. Средната юлска температура е от 17 °C на североизток до 19 °C на юг. Годишната сума на валежите е 350 – 430 mm с максимум през втората половина на лятото и началото на есента. На северозапад и по западните склонове на планините сумата на валежите достига до 800 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура над 5 °C) е от 116 дни на север до 127 дни на юг. На север и североизток, и в планинските райони е разпространена вечно замръзналата почва.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на областта протичат 65 041 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 309 355 km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Енисей (около 3/5 от територията на областта), вливаща се в Карско море и на река Лена (около 2/5 от територията на областта), вливаща се в море Лаптеви. Към водосборния басейн на Енисей принадлежи най-голямата река в Иркутска област Ангара (около 1100 km в пределите на областта), десен приток на Енисей, заедно със своите големи притоци Иркут, Китой, Белая, Ока, Илим, Чуна, Бирюса и др. В северната част на областта протича река Долна Тунгуска, десен приток на Енисей. Източните и североизточните части на областта попадат във водосборния басейн на река Лена. Тя води началото си от Байкалския хребет и протича през Иркутска област с горното си течение на около 1500 km. Нейни основни притоци в областта са: Киренга, Чуя, Витим и др. В най-източната част протича река Чара, ляв приток на Ольокма от басейна на Лена.[3]

Разнообразният релеф на областта обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. Основното им подхранване е дъждовно и снежно. Техният воден режим се характеризира с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен отток през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Повечето иркутски реки замръзват през ноември, като се размразяват чак през април. Средният многогодишен речен отток съставлява 309,4 km3.[3]

На територията на областта има 229 естествени и изкуствени езера с обща площ от 7732,5 km2, а с акваторията на езерото Байкал – около 19 хил. km2. Те са с тектонски, ледников и крайречен произход. Най-голямото естествено езеро в областта е Байкал, на границата с Република Бурятия, което е най-дълбокото езеро и едно от най-големите езера в света. Второ по големина естествено езеро е Орон, разположено в басейна на река Витим, в най-източната част на областта. Изкуствените водоеми в областта са няколко големи водохранилища по течението на река Ангара – Богучанско, Братско, Иркутско и Уст Илимско. Братското водохранилище е най-голямото в света по обем речно водохранилище.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

На голяма част от територията на Иркутска област са разпространени горските почви. На север те са ливадно-карбонатни, ливадно-подзолисти и подзолисто-блатни. На запад преобладават подзолистите почви с различна степен на оподзоляване, а в южната лесостепна част – тъмно кафявите и тъмно сивите горски слабо оподзолени почви. В приангарските лесостепи и на територията на бившия Уст Ординско Бурятски национален окръг са разпространени черноземни почви, на места засолени. В планините са разпространени планински горски, планинско-тундрови и ливадни почви.[2]

Около 75% от територията на Иркутска област (581 хил.km2) е заета от гори, като запасите се изчисляват на 8,2 млрд. m3. Разпространени са светли иглолистни гори от лиственица и бор и тъмни иглолистни гори – кедър, смърч и ела. Степната и лесостепната растителност се е съхранила на отделни необработваеми територии. В планинските райони преобладава клекова и планинско тундрова растителност.[2]

В горите обитават множество животни с ценни кожи (собол, бялка, хермелин), копитни (зубър, елен, лос). Във водоемите и реките се среща ондатра и много ценни видове риба.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Иркутска област е наброявало 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Етническият състав е следният (над 5 хил. души): руснаци 91,41%, буряти 3,31%, украинци 1,31%, татари 0,98%, беларуси 0,4%, арменци 0,28%, азербайджанци 0,23%.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Иркутска област.
С цифри и числа са обозначени муниципалните райони.
С червена линия са обозначени границите на административно-териториалните единици с особен статут в бившия Уст Ордински Бурятски окръг.

В административно-териториално отношение Иркутска област се дели на 10 областни градски окръга, 32 муниципални района, 22 града, в т. ч. 14 града с областно подчинение (Ангарск, Бодайбо, Братск, Зима, Иркутск, Нижнеудинск, Саянск, Свирск, Тайшет, Тулун, Усоле Сибирское, Уст Илимск, Черемхово и Шелехов) и 8 града с районно подчинение и 52 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Иркутска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Иркутск
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Ангарск 1150 238 508 гр. Ангарск 229 592 40 Мегет
Братск 428 231 602 гр. Братск 231 602 490[4]
Зима 53 31 229 гр. Зима 31 229 251
Иркутск 277 623 736 гр. Иркутск 623 736
Саянск 82 38 897 гр. Саянск 38 897 270
Свирск 22 13 110 гр. Свирск 13 110 152
Тулун 134 41 671 гр. Тулун 41 671 390
Усоле Сибирское 74 77 989 гр. Усоле Сибирское 77 989 75
Уст Илимск 227 82 455 гр. Уст Илимск 82 455 700[4]
Черемхово 114 51 230 гр. Черемхово 51 230 130
Муниципални райони
1. Аларски[5] 2651 20 520 пос. Кутулик 4870 161
3. Балагански 6341 8608 сгт Балаганск 3909 281
4. Баяндаевски[5] 3756 11 018 с. Баяндай 2626 134
5. Бодайбински 91 987 19 438 гр. Бодайбо 13 104 1110[4] Артьомовски, Балахнински, Кропоткин, Мамакан
6. Бохански[5] 3668 24 923 с. Бохан 5132 123
7. Братски 33 024 52 223 гр. Братск 490[4] гр. Вихоревка
8. Жигаловски 22 822 8452 сгт Жигалово 4983 403
9. Заларински 7617 27 958 сгт Залари 9576 195 Тирет 1-ая
10. Зимински 7019 13 205 гр. Зима 251
11. Иркутски 11 672 119 275 гр. Иркутск Болшая Речка, Листвянка, Маркова
12. Казачинско-Ленски 33 276 17 046 с. Казачинское 2607 560[4] Кунерма, Магистрални, Улкан
13. Катангски 139 264 3362 с. Ербогачен 1939 1145[4]
14. Качугски 31 395 17 032 сгт Качуг 6950 257
15. Киренски 43 904 18 015 гр. Киренск 11 310 710[4] Алексеевск
16. Куйтунски 11 147 28 555 сгт Куйтун 9487 312
17. Мамско-Чуйски 43 362 4002 сгт Мама 2969 1030[4] Витимски, Горно-Чуйски, Луговски, Согдиондон
18. Нижнеилимски 36 823 49 049 гр. Железногорск Илимски 23 643 1222 Видим, Новая Игирма, Радишчев, Рудногорск, Хребтовая, Шестаково, Янгел
19. Нижнеудински 49 977 63 918 гр. Нижнеудинск 33 954 506 гр. Алзамай, Атагай, Ук, Шумски
20. Нукутски[5] 2473 15 711 пос. Новонукутски 3408 218
21. Олхонски 13 651 9655 с. Еланци 4028 250
22. Осински[5] 4400 21 245 с. Оса 4536 152
23. Слюдянски 6301 39 455 гр. Слюдянка 18 241 127 гр. Байкалск, Култук
24. Тайшетски 27 725 74 188 гр. Тайшет 33 364 670 гр. Бирюсинск, Квиток, Новобирюсински, Шиткино, Юрти
25. Тулунски 13 561 25 535 гр. Тулун 390
26. Усолски 6261 50 620 сгт Белореченски 7790 77 Мишеловка, Средни, Тайтурка, Телма
27. Уст Илимски 36 596 15 274 гр. Уст Илимск 700[4] Железнодорожни
28. Уст Кутски 34 599 49 726 гр. Уст Кут 42 272 610[4] Звездни, Янгал
29. Уст Удински 8282 13 549 сгт Уст Уда 5144 240[4]
30. Черемховски 9887 28 719 гр. Черемхово 130 Михайловка
31. Чунски 27 757 33 239 сгт Чунски 14 135 808 Лесогорск, Октябърски
32. Шелеховски 1969 65 429 гр. Шелехов 20 20 Болшой Луг
33. Ехирит-Булагатски[5] 5153 29 531 пос. Уст Ордински 14 557 69

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Половината от сектора е животновъдството (46%); продукти, донесени от други региони.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1636[6] 1573,2[7] 1398,4 1020,9[7] 715,4[8] 639,0 675,3[8]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Иркутска област

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Страшун Б.А., Самойлова Г.С., Замятина Н.Ю., Пучков П.И., Кузьминых С.В., Харинский А.В., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Иркутска област (Иркутская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 11. Плазмено лъчение – Ислямски фронт на спасението [Излучение плазмы – Исламский фронт спасения]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-342-2. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Иркутска област
  3. ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Иркутска област
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л по въздушен път
  5. ↑ а б в г д е с особен статут
  6. ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  7. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Иркутской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иркутска_област&oldid=11967226“.