Направо към съдържанието

Иван Кожедуб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Кожедуб
Ива́н Ники́тович Кожеду́б
Роден
Починал
8 август 1991 г. (71 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

ЕтносУкраинци[1]
Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
ПартияКПСС (1943 г.)
Активен периодот 1940 г.
НаградиГерой на Съветския съюз (4 февруари 1944)[2][3]
Герой на Съветския съюз (19 август 1944)[4]
Герой на Съветския съюз (18 август 1945)[5]
Орден „Ленин“ (4 февруари 1944)[2]
Орден „Ленин“ (21 февруари 1978)
Червено знаме (22 юли 1943)[6]
Червено знаме (30 септември 1943)[7]
Червено знаме (29 март 1945)[8]
Червено знаме (29 юни 1945)[9]
Червено знаме (2 юни 1951)
Червено знаме (22 февруари 1968)
Червено знаме (26 юни 1970)
Червена звезда (4 юни 1955)
Червена звезда (26 октомври 1955)
медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“[10]
Медал „За превзенането на Берлин“
Иван Кожедуб в Общомедия
Скоморохов и Кожедуб

Иван Никитович Кошедуб (роден на 8 юни 1920 г. в Ображиевка, Черниговска губерния, Украинска ССР; † 8 август 1991 г. в Москва, Съветски съюз) е съветски пилот, маршал от авиацията и три пъти Герой на Съветския съюз.

След обучение в професионално училище по химия и технологии, той се присъединява към Червената армия през 1940 г., получава пилотно обучение през 1941 г. в Чугуевското военно авиационно училище и след това работи там като летателен инструктор.

През ноември 1942 г., като част от Германо-съветската война, той е прехвърлен на фронта, където скоро се включва в първите въздушни битки. В 326 мисии, на които е летял основно с Лавочкин La-5 или La-7, Кожедуб постигна 62 потвърдени въздушни победи в 120 въздушни битки, включително срещу реактивен самолет Me 262.[11] Той е най-успешният съветски (и съюзнически) боен пилот през Втората световна война. Той отбеляза повечето от своите победи (45) на La-5.[12] Почитан е три пъти като Герой на Съветския съюз (4 февруари 1944 г.,[13] 19 август 1944 г. и 18 август 1945 г.), последният път с едновременно повишение в майор, въпреки че от август 1944 г. е заместник-командир на 176-и гвардейски изтребителен авиационен полк с чин капитан.

След войната Кошедуб учи във Военната академия на ВВС в Монино през 1949 г.

След завръщането си в СССР Кожедуб посещава Военновъздушната академия, базирана в Монино, която завършва през май 1949 г. Първоначално трябва да бъде назначен като заместник-командир на 31-ва изтребителна авиационна дивизия, базирана в Баку, но – по заповед „отгоре“ поради високият му статут на топ летящ ас – той е преназначен в 324-та изтребителна авиационна дивизия. Първоначално той служи като помощник-командир за летателно обучение, но скоро е повишен в командир на дивизията през ноември 1950 г. Малко след това единицата е изпратена в Китай, където първоначално обучава китайски и севернокорейски пилоти. Кожедуб, въпреки че е един от първите пилоти, овладяли изтребителя МиГ-15 през 1949 г., със заповед на командването му е строго забранено да участва в бойни полети. Неговата дивизия се състои само от два полка (176-ти гвардейски и 196-ти изтребителен авиационен полк), а не от обичайните три. Въпреки това пилотите от неговата дивизия постигат 216 въздушни победи в Корея от април 1951 г. до февруари 1952 г., като същевременно претърпяват само 27 загуби на МиГ-15 и девет убити пилоти.[14][15]

През 1956 г. завършва Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР „К. Я. Ворошилов“ и няколко пъти става депутат във Върховния съвет. От 1964 г. е първи заместник-началник на авиационните сили на военно окръжие.

След повишаването му в генерал-полковник през 1970 г. той се премества в ръководството на военновъздушните сили през 1971 г. От 1978 г. работи в групата на генералния инспектор на Министерството на отбраната на СССР. През 1985 г. е повишен в маршал на авиацията. Кошедуб умира през 1991 г. и е погребан на Новодевическото гробище в Москва.

  • Сержант (февруари 1941)
  • Старши сержант (23.02.1942)
  • Младши лейтенант (15.05.1943)
  • Лейтенант (05.08.1943)
  • Старши лейтенант (10.11.1943)
  • Капитан (24.04.1944)
  • Майор (19.11.1944)
  • Подполковник (20.01.1949)
  • Полковник (03.01.1951)
  • Генерал-майор на авиацията (03.08.1953)
  • Генерал-лейтенант на авиацията (27.04.1962)
  • Генерал-полковник от авиацията (29.04.1970)
  • Маршал на авиацията (07.05.1985)
  • Три пъти Герой на Съветския съюз (04.02.1944 г., № 1472; 19.08.1944 г., № 36; 18.08.1945 г., № 3)
  • Два ордена на Ленин (04.02.1944; 21.02.1978).
  • Седем ордена на Червеното знаме (22.07.1943 г., № 52212; 30.09.1943 г., № 4567; 29.03.1945 г., № 4108; 29.06.1945 г., № 756; 02.06.1945 г. /1951 г., № 122; 22.02.1968 г., № 23; 2 06.06.1970 г., № 537483)
  • Орден на Александър Невски (31.07.1945 г., № 37500)
  • Орден на Отечествената война 1-ва степен (06.04.1985)
  • Два ордена на Червената звезда (04.06.1955; 26.10.1955)
  • Орден „За служба на родината във въоръжените сили на СССР“ II степен (22.02.1990)
  • Орден „За служба на родината във въоръжените сили на СССР“ III степен (30.04.1975)
  • Медал „За бойни заслуги“ (1950)
  • Други медали на СССР
  • Орден на Червеното знаме (Монголска народна република)
  • Орден за заслуги към отечеството (ГДР, 08.05.1975)
  • Орден на Възраждането на Полша, IV клас (Полша)
  • Орден за свобода и независимост, 1-ва степен (КНДР)
  • Орден на националното знаме 1-ва степен (КНДР)
  • Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (НРБ, 1982)
  • Медал „30 години Българска народна армия“ (НРБ, 1974)
  • Медал „30 години победа над нацистка Германия“ (НРБ, 1975)
  • Медал „40 години от победата над хитлеристкия фашизъм“ (НРБ, 1985)
  • Медал „40 години освобождение на Корея“ (КНДР)
  • Медал „30 години победа над милитаристка Япония“ (Монголска народна република, 1976)
  • Медал „50 години Монголска народна армия“ (Монголска народна република, 1971)
  • Медал „40 години от победата на Халхин-Гол“ (Монголска народна република, 1979)
  • Медал „60 години въоръжени сили на Монголската народна република“ (Монголска народна република, 1981)
  • Медал „20-та годишнина на революционните въоръжени сили на Куба“ (Куба, 1978)
  • Медал „30-та годишнина на революционните въоръжени сили на Куба“ (Куба, 1986)
  • Медал Братство по оръжие (Полша, 1988)

Книги от Иван Кожедуб

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 403
  2. а б pamyat-naroda.ru
  3. pamyat-naroda.ru
  4. pamyat-naroda.ru
  5. pamyat-naroda.ru
  6. pamyat-naroda.ru
  7. pamyat-naroda.ru
  8. pamyat-naroda.ru
  9. pamyat-naroda.ru
  10. pamyat-naroda.ru
  11. Kopenhagen, Wilfried. Lexikon Sowjetluftfahrt. Klitzschen, Elbe–Dnjepr, 2007. ISBN 978-3-933395-90-0. S. 131. (на немски)
  12. Schachurin, Alexei Iwanowitsch. Flügel des Sieges. Berlin, Militärverlag der DDR, 1989. ISBN 3-327-00822-1. S. 248. (на немски)
  13. Указ Президиума Верховного Совета СССР „О присвоении звания Героя Советского Союза офицерскому составу военно-воздушных сил Красной Армии“ от 4 февраля 1944 года / // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик, 17 февруари 1944. с. 1 (№ 10 (270). Посетен на 25 septemvri 2023.
  14. Zampini, Diego F. Rote Asse über Nordkorea. Berlin, Möller, 2008. с. 9, 14 Flieger Revue Extra. Nr. 22.
  15. Симонов, Андрей; Бодрихин, Николай. Бойни летци - два пъти и три пъти Герои на Съветския съюз. Москва, Фондация „Руски рицари“, Музей на технологиите „Вадим Задорожни“, 2017. ISBN 9785990960510. с. 12 – 14.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iwan Nikitowitsch Koschedub в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​