Закони на Мендел
Законите на Мендел са дефинирани от австрийския учен Грегор Мендел през 1865 и 1866 г. въз основа на наблюденията му в областта на наследствеността.[1] Първоначално те са много спорни. Когато теориите на Мендел са интегрирани с хромозомната теория на наследствеността на Томас Морган през 1915 г., те стават основа на класическата генетика.
Първи вариант
[редактиране | редактиране на кода]Закон за доминирането
[редактиране | редактиране на кода]При кръстосване на индивиди, които се различават по една или няколко двойки алтернативни белези, в първото хибридно поколение се получава еднообразно потомство. Еднообразието е резултат от доминирането – от всяка двойка белези се появява само доминантният.
Закон за разпадането
[редактиране | редактиране на кода]Във второто поколение се проявяват и рецесивните белези. Нарушава се еднообразието на хибридите. Белезите се разпадат в отношение 3:1 за всяка алтернативна двойка.
Закон за независимото комбиниране
[редактиране | редактиране на кода]Алелите на различните гени се комбинират в гаметите на хибридите от първото хибридно поколение независимо от това дали са доминантни и рецесивни. В резултат на случайното оплождане между гаметите белезите, определяни от различните гени, се унаследяват независимо един от друг и се комбинират по всички възможни начини.
Втори вариант
[редактиране | редактиране на кода]- Първи закон на Мендел
- При кръстосване на организми с противоположни признаци потомството в първото поколение е еднообразно. При съчетаване на кръстоските от първото поколение (F1) помежду си във второто поколение (F2) се получава разпадане в съотношение 3:1, т.е. 75% от потомството е с доминантния и 25% – с рецесивния белег.
- Втори закон на Мендел
- При кръстоските от първо поколение настъпва разпадане на белезите в точно определено отношение (3:1) за всеки признак.
- Трети закон на Мендел
- При гаметогенезата през мейозата поради случайното разпределяне на наследствените фактори в гаметите по теория на вероятностите може да попадне само фактор А или а.
- Четвърти закон на Мендел
- При кръстосване на организми, които се различават по два или повече признака, тези признаци се унаследяват независимо един от друг, като се комбинират във всички възможни съчетания.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Соловков, Дмитрий Андреевич. ЕГЭ по биологии. БХВ-Петербург, 2013. ISBN 5977509049.