Жертвен козел

Жертвен козел в юдаизма се наричал козел, върху който по времето на Йерусалимския храм символически се възлагали греховете на целия народ, след което се натирвал сред дивата природа и се изоставял там като част от ритуала на еврейския празник Йом Кипур – „Ден за изкупление“ (Левит, 16).

В Еврейската Библия

Като част от така наречените корбанот (жертвоприношения), в деня на Йом Кипур два козела, заедно с един бик, се завеждали до мястото за жертвоприношение в Йерусалимския храм — жертвеник за всеизгаряне. Чрез хвърляне на жребий свещеникът избирал един от двата козела, който щял да бъде изгорен на олтара заедно с бика. Вторият козел бил предназначен да стане „жертвеният козел“. Свещеникът поставял ръцете си върху главата на козела и изповядвал всички грехове на народа на Израел. След приключването на този ритуал, козелът, който вече носел със себе си греховете на израелския народ, се извеждал сред дивата природа, където се оставял да умре, или се изхвърлял от една стръмна скала на около 10 км от Йерусалим.

Жертвеният козел в християнството

Историята за жертвения козел от Левит бива интерпретирана от християнството като символично представяне на саможертвата на Христос, който поема на свой гръб греховете на цялото човечество, след като по заповед на свещениците е бил прогонен от града.

„Жертвен козел“ като метафора

В преносен смисъл, „жертвен козел“ е този, който бива избран наслуки да поеме вината за дадено бедствие или нещастно събитие. Да „търсиш жертвен козел“ означава да обявиш някой човек или дадена група от хора като отговорни за дадено множество от проблеми.

Търсенето на жертвен козел е един от важните инструменти, с който си служи пропагандата. Например по времето на нацистката пропаганда евреите били посочени като причина за политическия срив и икономическите проблеми на Германия.

Търсенето на „жертвен козел“ се оказва значително пагубно, когато е насочено срещу дадено малцинство, тъй като за малцинствата се оказва доста трудно да се защитят от обвиненията. Сред малцинствените групи, превърнали се в един или друг исторически момент в „жертвени козли“, могат да бъдат посочени негрите, имигрантите, комунистите, капиталистите, вещиците, жените, бедните, евреите, чумавите, хомосексуалните, наркоманите, циганите и др.

Отрицателното отношение към това, дадена малцинствена група да бъде заклеймявана като жертвен козел, води до създаването на някои правила, засягащи до голяма степен употребата на езика и изразяващи се предимно в така наречената „политическа коректност“.

Вижте също

Външни препратки

The Scapegoat (1854), William Holman Hunt

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Capro espiatorio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.