Жан Пиаже

Жан Пиаже Jean Piaget
швейцарски психолог, логик и философ
Жан Пиаже в Ан Арбър
Роден	9 август 1896 г. Ньошател, Швейцария
Починал	16 септември 1980 г. Женева, Швейцария
Погребан	Женева, Швейцария
Националност	Швейцария
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Парижки университет Цюрихски университет Женевски университет (1929 – 1971) Лозански университет (1938 – 1951)
Известен с	Теория на когнитивното развитие
Семейство
Деца	4
Жан Пиаже в Общомедия

Жан Пиажѐ (на френски: Jean Piaget) е швейцарски биолог, психолог, логик и философ. В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

Биография

Роден е на 9 август 1896 г. в Ньошател, Швейцария.

На 11-годишна възраст Пиаже написва първата си статия за научно списание по зоология („Наблюдения върху врабчетата – албиноси“). След това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.

Пиаже създава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г.

Умира на 16 септември 1980 г. в Женева на 84-годишна възраст.

Теории

Наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от стадиите на конкретните операции към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири:

1. Сензомоторен интелект
2. Предоперационен интелект
3. Стадий на конкретните операции
4. Стадий на формалните операции

Признание и награди

Жан Пиаже и кралица Юлиана на церемонията на наградата „Еразъм“ през 1972 г.

През 1979 г. е награден с наградата Балзан за социални и политически науки.

Почетни докторати

• 1936 Харвардски университет
• 1946 Сорбона
• 1949 Университет на Бразилия
• 1949 Брюкселски университет
• 1953 Чикагски университет
• 1954 Университет Макгил
• 1958 Варшавски университет
• 1959 Манчестърски университет
• 1960 Университет на Осло
• 1960 Кеймбриджки университет
• 1962 Университет Брандис
• 1964 Монреалски университет
• 1964 Aix-Marseille
• 1966 Пенсилвански университет
• 1966? Университет на Барселона
• 1970 Йейлски университет

Библиография

Гробът на Жан и Валентин Пиаже в Женева

Пиаже е изключително плодовит автор, издал е 75 книги и няколкостотин статии. Сред по-значимите му книги са:

• „Език и мислене у детето“ (1923),
• „Представата за света у детето“ (1926),
• „Раждането на интелигентността“ (1936),
• „Увод в генетичната епистемология“ (1950),
• „Мъдрост и илюзии на философията“ (1965),
• „Биология и познание“ (1967),
• „Възможно и необходимо“ (1981).

На български език

• Психология на интелекта. Сп. Педагогика, VI,8, 3-100, 1996.
• Детската представа за света. Изд. Център за психосоциална подкрепа, 2019.

За него

• Румен Стаматов, Веселин Василев, Азаря Джалдети, Тарик Судани, Жан Пиаже и неговата психологическа теория. Пловдив: Infoart, 1997, 108 с.
• Емилия Маринова, Жан Пиаже. Двата морала. София: М-8-М, 1998, 182 с.

Вижте също

• Теория за когнитивно развитие

Външни препратки

• ((en)) Piaget J., Genetic epistemology (лекция)

Източници

• Портал „Психология“