Едвард Коцбек

Едвард Коцбек Edvard Kocbek
словенски поет, писател и публицист
Роден	27 септември 1904 г. Свети Юрий, Шчавница, Словения
Починал	3 ноември 1981 г. Любляна, Словения
Погребан	Словения
Религия	Католическа църква
Учил в	Люблянски университет
Награди	Партизански възпоменателен медал 1941
Едвард Коцбек в Общомедия

Едвард Коцбек (на словенски Edvard Kocbek), словенски поет, писател и публицист; * 27 септември 1904 г., Свети Юрий, Шчавница; † 3 ноември 1981 г., Любляна.

Биография

Коцбек завършва основно училище в Свети Юрий, до Шчавница, след което записва класическа гимназия в Марибор, но продължава средното си образование в Птуй. Следва две години теология в Марибор, след което заминава за Любляна, където записва романистика. От 1931 г. работи като учител и редактор на католическото списание „Кръст“ (на словенски Križ). По-късно заминава за Париж, където се запознава отблизо с френския персонализъм и след завръщането си в Словения продължава преподавателската си дейност, като същевременно сътрудничи и на известното по това време списание „Дом и свят“.

След публикуването на негова статия за обезпокояващата обвързаност на католическата църква с фашизма, редакционният състав на списанието е уволнен и излизането му е прекратено за около година. През 1938 г. започва да издава персоналисткото списание „Дело“, което излиза до 1943 г. По време на II световна война е водач на християнските социалисти, а след края на войната, от 7 март до 5 май 1945 г. е министър за Словения в съюзното югославско правителство, заместник-председател на Народното събрание на Народна република Словения, както и председател на комисията по помилванията. В Белград Едвард Коцбек се залага за двупартийна политическа система и постоянно поставя въпроса за политическата свобода и правото на свободно изразяване.

С книгата си „Страх и кураж“ (1951) скандализира комунистическата власт, която го поставя не просто в политическа, а в пълна житейска изолация. За наблюдението на Коцбек са привлечени 69 специални агенти от югославските тайни служби, а единствено благодарение на поддръжката на западни интелектуалци, сред които и Хайнрих Бьол, словенският интелектуалец не е ликвидиран физически, макар че до края на живота си остава в своеобразен домашен арест под непрекъснатото наблюдение на службите.

Произведения

Поезия

• Първи стихове (1924),
• Земя (1934),
• Ужас (1963),
• Съобщение (1969),
• Избрани стихотворения, (1977),

Проза

• Другари (1949),
• Страх и кураж: четири новели (1951),
• Документ (1967),
• Вътрешни кръгове (1977).

Драматургия

• Факел (192?),
• Майка и син (192?),
• Нощ под Хмелник (1943)

Външни препратки

• Poetry International Web – Edvard Kocbek Архив на оригинала от 2004-11-24 в Wayback Machine.