Европейска народна партия
Европейска народна партия European People's Party | |
Абревиатура | ЕНП |
---|---|
Ръководител(и) | Манфред Вебер |
Основана | 8 юли 1976 г. |
Седалище | Брюксел, Белгия |
Членове | 12 души[1] (31 декември 2022) |
Член на | Международен демократичен съюз |
Идеология | Либерален консерватизъм християндемокрация Неолиберализъм проевропеизъм |
Полит. позиция | десен център[2] |
Цветове | Тъмносин |
Европарламент | 188 / 720
|
Евросъвет | 10 / 27
|
Еврокомисия | 11 / 27
|
Сайт | www.epp.eu |
Европейска народна партия в Общомедия |
Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, основана през 1976 г. от християндемократически партии. По-късно ЕНП включва в редиците си консервативни и други дясноцентристки политически партии.
ЕНП е най-голямата партия в Европейския парламент от 1999 г. Председателят на Европейската комисия е от ЕНП. Много от бащите основатели на Европейския съюз са от партии, които по-късно формират групата на ЕНП.
ЕНП включва партии като германския Християндемократически съюз (ХДС), френските Републиканци (Р), испанската Народна партия (НП), полската Гражданска платформа (ГП), също така има партии членки във всички страни от ЕС.
История
[редактиране | редактиране на кода]ЕНП е основана на 8 юли 1976 г. в Люксембург по инициатива на Жан Сайтлингер, Лео Тиндеманс (по това време министър-председател на Белгия), който става първият председател на партията, и Вилфрид Мартенс, председател на ЕНП от 1990 до 2013.
В края на 1990 г. финландският политик Саули Нийнистьо договаря вливането на Европейския демократичен съюз, на когото той е бил председател, в ЕНП.
През октомври 2002 г. Европейският демократичен съюз преустановява дейността си след като изцяло се е слял с ЕНП, това става на специално събитие в Ещорил, Португалия. Като признание за неговите усилия, Нийнистьо е избран за почетен председател на Европейската народна партия в същата година.
От основаването си ЕНП е имала следните председатели:
- Лео Тиндеманс (1976 – 1985)
- Пит Букман (1985 – 1987)
- Жак Сантер (1987 – 1990)
- Вилфрид Мартенс (1990 – 2013)
- Жозеф Дол (2013 – 2019)
- Доналд Туск (2019 – 2022)
- Манфред Вебер (2022 – наст.)
Платформа и манифест
[редактиране | редактиране на кода]По време на своя конгрес в Букурещ през 2012 г., Европейската народна партия актуализира своята политическа платформа след 20 години (Конгрес на ЕНП в Атина, 1992) и одобрява политически манифест, в който обобщава основните си ценности и политики.
Сред тях се подчертават:
- Свободата като централно човешко право в съчетание с отговорност
- Зачитане на традициите и сдруженията
- Солидарност – да се помогне на хората в нужда, които от своя страна също трябва да положат усилия, за да подобрят положението си
- Осигуряване на стабилност на публичните финанси
- Запазване на здравословна околна среда
- Субсидиарност
- Плуралистична демокрация и социална пазарна икономика
Манифестът също описва приоритетите на ЕНП за ЕС, включително:
- Европейски политически съюз
- Директни избори за председател на Европейската комисия
- Цялостност на единния европейски пазар
- Насърчаване на семейството, подобряване на образованието и здравеопазването
- Укрепване на общата политика в областта на имиграцията и предоставяне на убежище и интеграция на имигрантите
- Продължаване на разширяването на ЕС, засилена европейска политика на съседство и предлагане на специални рамки по отношение на държави, които не могат или не искат да се присъединят към ЕС
- Определяне на обща енергийна политика на ЕС
- Укрепване на европейските политически партии
Манифест на ЕНП – Европейски избори'2009
[редактиране | редактиране на кода]С манифеста[3] си за предизборната кампания за Европейски избори'2009, Европейската народна партия очертава следните приоритети в своята политика за управлението на Европейския съюз:
- Създаване на нови работни места. Продължаване на реформите и инвестициите в образованието, в политиката на ЕС за обучение през целия живот и заетостта, с цел създаване на по-добри възможности пред всеки;
- Премахване на протекционизма и по-добре координирана фискална и парична политика на европейските правителства като мерки за справяне с глобалната икономическа криза;
- Увеличаване на прозрачността и мониторинга на финансовите пазари. Връщане на банките към тяхната основна функция за предпазване на спестяванията на гражданите и осигуряване на ликвидността на европейската икономика;
- Увеличаване на инвестициите в екологичните технологии и утвърждаване на Европа като лидер в този сектор, с цел нарастване на икономическия растеж и създаване на повече работни места, като едновременно с това Европа да стане по-малко зависима от добива на полезни изкопаеми;
- Нарастване на дела на възобновяемата енергия на поне 20% от общия енергиен баланс до 2020 г.
- Намаляване на емисиите на ядрена енергия за страните-членки;
- Облекчения за работещи родители, осигуряване на повече детски заведения и въвеждане за отпуск по майчинство (бащинство) и за двамата родители;
- Разработване на стратегия за привличане на квалифицирани работници от останалата част на света, за да бъде европейската икономика по-конкурентоспособна и динамична.
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Председателство
[редактиране | редактиране на кода]Председателството е изпълнителният орган на партията. То решава общите политически насоки на партията и ръководи Политическата асамблея. Председателството се състои от председател, десет заместник-председатели, почетни председатели, генерален секретар и финансов директор. Освен това, председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент, председателите на Комисията, Европейския парламент, Съвета и Върховния представител (доколкото те са членове на член на партията) са всички служебни заместник-председатели.
Към 2015 г. председателството включва:
- Председател – Жозеф Дол;
- Генерален секретар – Антонио Лопес-Истуриц (член на ЕП, представител на Испания);
- Финансов директор – Кристиан Шмид (член на Бундестага);
- Заместник-председатели:
- Дейвид Макалистър (член на ЕП, представител на Германия);
- Йоханес Хан (европейски комисар по европейската политика за съседство и преговори за разширяване, представител на Австрия);
- Юрки Катайнен (европейски комисар по заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, представител на Финландия);
- Антонио Таяни (член на ЕП, представител на Италия);
- Мариане Тейсен (европейски комисар по трудова заетост, социални въпроси, мобилност и труд, представител на Белгия);
- Рафал Трзасковски (член на полската партия Гражданска платформа);
- Кинга Гал (член на ЕП, представител на Унгария);
- Дара Мърфи (член на Kамарата на представителите на Националния парламент на Ирландия);
- Пауло Рангел (член на ЕП, представител на Португалия);
- Корен Уортман-Коул (член на ЕП (2004 – 14), представител на Нидерландия);
- Жан-Клод Юнкер (председател на Европейската комисия, представител на Люксембург);
- Доналд Туск (председател на Европейския съвет);
- Манфред Вебер (председател на Групата на ЕНП в ЕП, представител на Германия);
- Почетен председател – Саули Нийнистьо (президент на Финландия).
Политическа асамблея
[редактиране | редактиране на кода]Политическата асамблея определя политическите позиции на ЕНП между конгресите, политическите насоки и бюджета, и решава за кандидатурите за членство. Състои се от определени делегати от страните, където има партии – членове на ЕНП, асоциирани партии членове, асоциирани членове и други свързани групи. Заседава най-малко три пъти годишно.
Конгрес
[редактиране | редактиране на кода]Конгресът е най-висшият орган за вземане на решения в ЕНП. Събира се веднъж на всеки три години. Избира председателството на партията, взема решения относно главните политически документи и предизборните програми.
ЕНП в европейските институции
[редактиране | редактиране на кода]Европейски съвет
[редактиране | редактиране на кода]8 от 28-те държавни или правителствени ръководители в Европейския съвет са представители на партии – членове на ЕНП: Себастиан Курц (федерален канцлер на Австрия); Бойко Борисов (министър-председател на България); Андрей Пленкович (министър-председател на Хърватия); Никос Анастасиадис (президент на Кипър); Ангела Меркел (федерален канцлер на Германия); Виктор Орбан (министър-председател на Унгария); Лео Варадкар (министър-председател на Ирландия); Клаус Йоханис (президент на Румъния).
Европейска комисия
[редактиране | редактиране на кода]14 от 28-те членове на Европейската комисия са представители на ЕНП: Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Християнска социална народна партия, Люксембург); Заместник-председателите на ЕК Юрки Катайнен (Национална коалиция, Финландия), Валдис Домбровскис (Единство, Латвия); Комисарите Мария Габриел (ГЕРБ, България), Гюнтер Йотингер (ХДС, Германия), Мариане Тейсен (Християндемократи и фламандци, Белгия), Йоханес Хан (АНП, Австрия), Димитрис Аврамопулос (Нова демокрация, Гърция), Елжбета Биенковска (Гражданска платформа, Полша), Мигел Ариас Канете (Народна партия, Испания), Тибор Наврачич (Фидес, Унгария), Карлош Моедаш (Социалдемократическа партия, Португалия), Фил Хоган (Фине Гейл, Ирландия), Христос Стилианидис (Демократически съюз, Кипър).
Европейски парламент
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямата група в Европейския парламент е Групата на ЕНП. Към 2015 г. тя включва 216 членове, неин председател е германецът Манфред Вебер. Кандидатиралите се за европейски депутати от ЕНП задължително се включват в Групата на Европейската народна партия. Шестима от 14-те зам.-председатели на ЕП са от групата на ЕНП.
ЕНП извън Европейския съюз
[редактиране | редактиране на кода]Европейската народна партия е член на Центристкия демократичен интернационал и на Международния демократичен съюз.
Пълноправни членове
[редактиране | редактиране на кода]- Partia Demokratike e Shqipërisë (Демократическа партия на Албания)
- Österreichische Volkspartei (Австрийска народна партия)
- Christen-Democratisch en Vlaams (Християндемократи и фламандци)
- Centre Démocrate Humaniste (Хуманистичен демократичен център)
- Hrvatska demokratska zajednica (Хърватска демократична общност)
- Hrvatska seljačka stranka (Хърватска селска партия)
- Δημοκρατικός Συναγερμός (Демократически съюз (Кипър))
- Křesťanská a demokratická unie – Československá strana lidová (Християндемократически съюз – Чехословашка народна партия)
- TOP 09 (ТОП 09)
- Det Konservative Folkeparti (Консервативна народна партия)
- Kristendemokraterne (Християндемократи)
- Isamaa (Отечество)
- Kansallinen Kokoomus (Национална коалиция)
- Les Républicains (Републиканците)
- Christlich-Demokratische Union (Християндемократически съюз)
- Christlich-Soziale Union in Bayern (Християнсоциален съюз)
- Νέα Δημοκρατία (Нова демокрация)
- Fidesz – Magyar Polgári Szövetség (Фидес – Унгарски граждански съюз)
- Kereszténydemokrata Néppárt (Християндемократическа народна партия)
- Fine Gael (Фине Гейл)
- Il Popolo della Libertà (Народът на свободата)
- Alternativa Popolare (Популярна алтернатива)
- Unione di Centro (Съюз на центъра)
- Popolari per l'Italia (Народняци за Италия)
- Vienotība (Единство)
- Tėvynės sąjunga – Lietuvos krikščionys demokratai (Съюз за Отечеството – Литовски християнски демократи)
- Chrëschtlech Sozial Vollekspartei (Християнска социална народна партия)
- Partit Nazzjonalista (Националистическа партия)
- Christen-Democratisch Appèl (Християндемократически призив)
- Platforma Obywatelska (Гражданска платформа)
- Polskie Stronnictwo Ludowe (Полска народна партия)
- Partido Social Democrata (Социалдемократическа партия)
- Centro Democrático e Social – Partido Popular (Социален и демократически център – Народна партия)
- Partidul Național Liberal (Национална либерална партия)
- Uniunea Democrată a Maghiarilor din România (Демократичен съюз на унгарците в Румъния)
- Partidul Mișcarea Populară (Народно движение)
- Magyar Koalíció Pártja/Strana maďarskej koalície (Партия на унгарската коалиция)
- Krestanskodemokraticke hnutie (Християндемократическо движение)
- MOST – HÍD (МОСТ)
- Slovenska demokratska stranka (Словенска демократическа партия)
- Nova Slovenija (Нова Словения)
- Slovenska ljudska stranka (Словенска народна партия)
- Partido Popular (Народна партия)
- Moderata samlingspartiet (Умерена партия)
- Kristdemokraterna (Християндемократи)
Асоциирани членове
[редактиране | редактиране на кода]- Внатрешна македонска револуционерна организација – Демократска партија за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) (Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ))
- Høyre (Консервативна партия)
- Српска напредна странка/Srpska napredna stranka (Сръбска прогресивна партия)
- Савез војвођанских Мађара/Savez vojvođanskih Mađara (Алианс на унгарците във Войводина)
- Christlichdemokratische Volkspartei (Християндемократическа народна партия на Швейцария)
Наблюдатели
[редактиране | редактиране на кода]- Hayastani Hanrapetakan Kusaktsutyun (Арменска републиканска партия)
- Haykakan veratsnund (Арменско възраждане)
- Zharangut’yun (Наследство)
- Biełaruskaja chryscijanskaja demakratyja' (Беларуска християндемокрация)
- Abjadnanaja Hramadzianskaja Partyja Biełarusi (Обединена гражданска партия на Беларус)
- Stranka demokratske akcije (Партия за демократично действие)
- Hrvatska demokratska zajednica Bosne i Hercegovine (Хърватска демократична общност в Босна и Херцеговина)
- Partija demokratskog progresa RS (Партия на демократичния прогрес на Република Сръбска)
- Hrvatska demokratska zajednica 1990 (Хърватска демократична общност 1990)
- Kristillisdemokraatit (Християндемократи)
- Ertiani Natsionaluri Modzraoba (Единно национално движение)
- Südtiroler Volkspartei (Южнотиролска народна партия)
- Partidul Liberal Democrat din Moldova (Либерално-демократическа партия на Молдова)
- Partidul Platforma Demnitate şi Adevăr (Платформа „Достойнство и истина“)
- Partidul Acțiune și Solidaritate (Партия на действието и солидарността)
- Kristelig Folkeparti (Християнска народна партия)
- Partito Democratico Cristiano Sammarinese (Санмаринска християндемократическа партия)
- Lidhja Demokratike e Kosovës (Демократическа лига на Косово)
- Всеукраїнське об'єднання „Батьківщина“ (Всеукраинско обединение „Отечество“)
- Український Демократичний Альянс за Реформи (УДАР) (Украински демократичен алианс за реформи на Виталий Кличко)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.europarl.europa.eu // Посетен на 25 юли 2024 г.
- ↑ www.parties-and-elections.eu
- ↑ Манифест на ЕНП за Европейски избори'2009[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на ЕНП
- Официален сайт на групата на ЕНП-ЕД (2004 – 2009 година) в Европейския парламент Архив на оригинала от 2012-06-10 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата European People's Party в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |