Дионисий I Константинополски

Дионисий
Διονύσιος Α΄
	Дионисий Διονύσιος Α΄
вселенски патриарх
	Две мощехранителници от края на XVIII век с мощи на Дионисий I, НИМ, София
Роден	около 1420 г. Димицана
Починал	1492 г. (72 г.) Кушнишки манастир, Османска империя
Канонизация
Празник	23 ноември
	Дионисий в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Дионисий.

Дионисий (на гръцки: Διονύσιος Α΄) е гръцки духовник, пловдивски митрополит от около 1455 до 1466 г. и вселенски патриарх на два пъти, от около 1466 до 1471 и от юли 1488 до 1490 година.

Биография

Роден е в Димицана, Пелопонес около 1420 година. Към 1440 г. е монах в цариградския манастир Мангана и послушник на ефеския митрополит Марк Евгеник, който го ръкополага за свещеник. При завладяването на града (1453) е взет в плен от османците, но скоро бива откупен на свобода от богат грък. През 1455 г. е ръкоположен от цариградския патриарх Генадий II Схоларий за филипополски митрополит.^[1] Издигнат е за патриарх с поддръжката на Мара Бранкович (1466). Потвърждава званието на литовския митрополит „митрополит на цяла Русия“ (1467).^[2] По негово време мощите на Свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилския манастир (1469). Прогонен е от престола и се оттегля в манастира Кушница (1471).^[3] През 1488 г., вече в напреднала възраст, повторно е повикан за патриарх, но през 1490 г. подава оставка и пак се връща в манастира си.^[4] Останките му се пазят там. Църквата го почита като светец и чества паметта му на 23 ноември.

Литература

Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931
Τ. Γριτσόπουλος, Ὁ ἀπὸ Φιλιππουπόλεως οἰκουμενικὸς πατριάρχης Διονύσιος Α'. – Ἀρχεῖον τοῦ Θρακικοῦ λαογραφικοῦ καὶ γλωσσικοῦ θησαυροῦ, 20, 1955, 3 – 37
Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 5498
M. Παΐζη-Aποστολοπούλου, O Διονύσιος Α΄ και το μοναστήρι της Κοσίνιτσας: Νέες γνώσεις από νέες αναγνώσεις. – В: H Δράμα και η περιοχή της, Iστορία και πολιτισμός. Δράμα, 1998, 279 – 286
M.-H. Blanchet, Georges-Gennadios Scholarios (vers 1400-vers 1472): un intellectuel face à la disparition de l'Еmpire byzantin. Paris, 2008, 228.
Л. А. Герд, Дионисий I. – Православная энциклопедия. Т. 15. Москва, 2009, 304

Бележки

↑ Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 112.
↑ Корогодина М. В. Грамота патриарха Константинопольского Дионисия Новгороду (1467): судьба славянского перевода. – Slověne, 10, 2021, No. 2, 321 – 337.
↑ V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454 – 1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 234; S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 29 – 31; Crusius, M. Turcograecia. Basel, 1584, 127 – 129.
↑ S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 47 – 48, 56.

Симеон I	→	вселенски патриарх (1467 – 1471)	→	Симеон I
Нифонт II	→	вселенски патриарх (1488 – 1490)	→	Максим IV

[кесякова-1] Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 112.

[2] Корогодина М. В. Грамота патриарха Константинопольского Дионисия Новгороду (1467): судьба славянского перевода. – Slověne, 10, 2021, No. 2, 321 – 337.

[3] V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454 – 1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 234; S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 29 – 31; Crusius, M. Turcograecia. Basel, 1584, 127 – 129.

[4] S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 47 – 48, 56.

[1]

[2]

[3]

[4]