Диглосия

Дигло̀сията (на старогръцки: δυο – „два“ и на старогръцки: γλωσσα/γλωττα – езика) е особена многоезичност на определена територия или в социум, при която съжителстват два езика или две форми на един и същ език, използвани от носителите си в зависимост от функционалното си предназначение.

Диглосията се характеризира с официалното или неофициалното съществуване на „висок“ и „нисък“ език или на две йерархични форми на един и същ език.

Понятието за диглосия се появява във връзка с катаревуса, създаден от Адамандиос Кораис и наложен в Гърция като официален език вместо димотики. Диглосията може да се появи както в рамките на родствени, така и на неродствени езици.

Примери

В древността иврит е изпълнявал ролята на книжовен език на юдейската традиция, а разговорният език, както и този по времето на Исус Христос, е бил арамейският.

Вижте също

• Диграфия
• Плурицентричен език
• Социолингвистика

Външни препратки

• Два идеологически подхода към вернакуларизацията на книжовния сръбски език в края на XVIII и през първата половина на XIX век – от Любомир Попович (Белград).
• Мечковская Н. Б. Социальная лингвистика. Москва, 2000 г Архив на оригинала от 2009-05-19 в Wayback Machine.