Джасинда Ардерн
| Джасинда Ардерн Jacinda Ardern | |
| новозеландски политик | |
.jpg) 22 януари 2022 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Религия | агностицизъм[1] |
| Националност |  Нова Зеландия |
| Политика | |
| Партия | Новозеландска лейбъристка партия[2] |
| Министър-председател | |
| 26 октомври 2017 – 25 януари 2023 | |
| Семейство | |
| Партньор | Кларк Гейфорд |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | |
| Джасинда Ардерн в Общомедия | |
Джасинда Кейт Лорел Ардерн[3] (на английски: Jacinda Kate Laurell Ardern; род. 26 юли 1980 г.) е новозеландски политик, лидер на Лейбъристката партия. Министър-председател на Нова Зеландия от 26 октомври 2017 до 25 януари 2023 г.
За първи път е избрана в парламента по партиен списък на парламентарните избори през 2008 г.[4] и представлява окръг Маунт Албърт от 8 март 2017 г.
На парламентарните избори в Нова Зеландия на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия начело с Ардерн получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутати, но отстъпвайки пред Националната партия начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[5]. Обаче партията NZ First заявява, че е готова да образува управляваща коалиция с лейбъристите. Така, на 26 октомври Ардерн е назначена на поста министър-председател на Нова Зеландия[6][7][8].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Родена е в семейството на полицейски служител. Баща ѝ е с мормонско вероизповедание. През 2005 г. Джасинда скъсва с църквата заради противоречията между мормонската позиция и нейните лични възгледи (по-специално подкрепата ѝ за гей движението), и днес се самоопределя като агностик.
В политиката се включва под влияние на леля си, отдавнашна привърженичка на лейбъристите, и рано става член на Лейбъристката партия. След като завършва университета Уаикато (на английски: University of Waikato; на маорски: Te Whare Wānanga o Waikato) през 2001 г. с диплома на бакалавър в областта на политическите комуникации, Ардерн започва кариерата си като изследовател в щаба на члена на новозеландския парламент Фил Гоф, а след това – в канцеларията на новозеландския министър-председател Хелен Кларк. По-късно тя работи във Великобритания като политически съветник на министър-председателя Тони Блеър[9] (въпреки че впоследствие подчертава, че е постъпила на тази работа от безизходица).
През 2008 г. е избрана за президент на Международния съюз на социалистическата младеж[10]. На тази длъжност посещава различни страни, включително Алжир, Йордания, Израел и Китай. Паралелно започва депутатска дейност. През 2017 г. е избрана единодушно за заместник на лидера на Лейбъристката партия след оставката на Анет Кинг.
В преддверието на парламентарните избори Ардерн оглавява партията[11]. Въпреки отправените към нея агресивни лични нападки, често носещи оттенък на гендерна дискриминация, тя провежда динамична предизборна кампания[12]. Под нейно ръководство Лейбъристката партия даже за пръв път от дванадесет години в допитванията изпреварва своя традиционен съперник – Националната партия (рейтингът се покачва от 23% до 43%). Журналистите започват да говорят за ефекта „джасиндамания“, когато още за първите 10 дни от ръководството на Ардерн Лейбъристката партия успява да събере допълнителни дарения на сума около $500 000 за избирателната кампания, към която се присъединяват 3500 доброволци.
На общите парламентарни избори на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутати, но отстъпва на НП начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[13].
През октомври 2017 г., на възраст 37 години, тя става най-младата жена в света, която заема поста на глава на правителство. Ардерн става третата в историята жена, станала премиер-министър на Нова Зеландия, след Джени Шипли (1997 – 1999) и Хелен Кларк (1999 – 2008).
Възгледи
[редактиране | редактиране на кода]В идеологическо отношение Ардерн описва себе си като социалдемократ[14], прогресивистка[15], феминистка[16] (за свой политически кумир назовава Хелен Кларк[17]) и привърженик на републиканската форма на управление[18] (през септември 2017 г. заявява, че желае да проведе дебати за отстраняване на монарха на Нова Зеландия в качеството му на държавен глава (от 1952 г. монарх на Нова Зеландия е кралица Елизабет II).
Като привърженик на работническото движение и на Държавата на всеобщото благоденствие, тя е против намаляването на данъците на лицата с високи доходи и демонтажа на системата за социално осигуряване, прокламирани от Националната партия[19]. Сред нейните приоритети е намаляване на бедността, строителство на социални жилища за 100 хил. семейства и забрана да се купуват недвижими имоти от чужди офшорни компании. Поддържа еднополовите бракове (гласува за законопроекта за равенство на браковете през 2013 г.[20]) и либерализацията на законодателството по въпросите за абортите[21]. Застъпва се за ниско ниво на имиграцията в Нова Зеландия при едновременно увеличение на приема на бежанци[22]. За борба с глобалното затопляне се стреми по законодателен път да подкрепи мерките, водещи до намаляване изхвърлянето на парникови газове[23].
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Брачен партньор на Джасинда е Кларк Гейфорд, телевизионен водещ. В края на януари 2018 г. Ардерн обявява, че е бременна и чака дете през юни[24]. На 21 юни 2018 г. се ражда дъщеря им[25][26]. Андерн си взема шест седмици отпуск по майчинство, до 2 август 2018 г. Наричат момичето Нив Те Ароха[27]. Нив е английска форма на ирландското име Niamh, което означава „ярка“; Ароха на майорски е „любов“, а Те Ароха е планина в района на Каимаи, близо до родния град на Ардерн.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nzherald.co.nz
- ↑ www.theguardian.com // Посетен на 20 октомври 2017 г.
- ↑ New Zealand Hansard – Members Sworn (Volume:651; Page:2) // Parliament of New Zealand. Архивиран от оригинала на 2013-02-23. Посетен на 2018-08-30.
- ↑ Резултати от изборите през 2008 г.
- ↑ 2017 General Election – Official Results // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
- ↑ Новый премьер-министр Новой Зеландии, Джасинда Ардерн: намерена снизить налоги // www.teletrade.ru. Архивиран от оригинала на 2018-08-27. Посетен на 28 август 2018. (на руски)
- ↑ CNN, James Griffiths,. Who is New Zealand's next Prime Minister Jacinda Ardern? // CNN. Посетен на 28 август 2018.
- ↑ Phipps, Claire. Jacinda Ardern is next prime minister of New Zealand, Winston Peters confirms – as it happened // The Guardian. 19 октомври 2017. 0261 – 3077. Посетен на 28 август 2018. (на английски)
- ↑ People – New Zealand Labour Party // Архивиран от оригинала на 2008-12-23. Посетен на 2018-08-30.
- ↑ Kirk, Stacey. Jacinda Ardern says she can handle it and her path to the top would suggest she's right // The Dominion Post. Stuff, 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
- ↑ Andrew Little quits: Jacinda Ardern is new Labour leader, Kelvin Davis is deputy // NZ Herald. 1 август 2017. Посетен на 1 август 2017.
- ↑ Shaw, Richard. The 2017 New Zealand general election will always belong to Jacinda Ardern // The Guardian. 22 септември 2017. (на английски)
- ↑ 2017 General Election – Official Results // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
- ↑ Murphy, Tim. What Jacinda Ardern wants // Newsroom. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Live: Jacinda Ardern answers NZ's questions // Stuff. 3 август 2017.
- ↑ Ardern, Jacinda. Jacinda Ardern: I am a feminist // Villainesse. 20 май 2015. Архивиран от оригинала на 2017-08-16. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Ardern confirmed as new Labour leader // Otago Daily Times. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
- ↑ Lagan, Bernard. Jacinda Ardern, New Zealand’s contender for PM, says: let’s lose the Queen // The Times, 7 септември 2017. Посетен на 8 септември 2017.
- ↑ Satherley, Dan. High earners don't want tax cuts – Ardern // Newshub. 14 юли 2017. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Marriage equality bill: How MPs voted // Waikato Times. 18 април 2013.
- ↑ English, Little, Ardern on abortion laws // Your NZ. 13 март 2017. Архивиран от оригинала на 2017-08-11. Посетен на 2018-08-30.
- ↑ Labour’s new leader shakes up New Zealand’s election // The Economist. 14 септември 2017.
- ↑ Grieveson, Lynn. Stark contrast emerges on climate policy // Stuff. 9 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Prime Minister Jacinda Ardern announces pregnancy // The New Zealand Herald. 19 януари 2018. Посетен на 21 юни 2018.
- ↑ Prime Minister Jacinda Ardern in labour, at Auckland Hospital with partner Clarke Gayford // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
- ↑ Live: Prime Minister Jacinda Ardern gives birth to baby girl, with Clarke Gayford alongside, at Auckland Hospital // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
- ↑ Watch: PM Jacinda Ardern and Clarke Gayford introduce their daughter Neve // New Zealand Herald. 24 юни 2018. Посетен на 26 юни 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница на сайта на парламента Архив на оригинала от 2017-08-02 в Wayback Machine.
- Страница на сайта на партията
|
