Гюла Круди
Гюла Круди Gyula Krúdy | |
Гюла Круди, 1929 г. | |
Роден | 21 октомври 1878 г. |
---|---|
Починал | 12 май 1933 г. Будапеща, Унгария |
Професия | писател, журналист |
Националност | Унгария |
Активен период | 1897-1933 |
Жанр | приключенски роман, исторически роман |
Известни творби | поредица „Синбад“, „Червеният дилижанс“ |
Съпруга | Бела Спеглер (1899-1919) Зузана Роза (1919–1933) |
Деца | Гюла, Илона, Мария (1-ви брак), Зузана (2-ри брак) |
Уебсайт | |
Гюла Круди в Общомедия |
Гюла Круди (на унгарски: Gyula Krúdy) е унгарски журналист и писател на произведения в жанра приключенски и исторически роман.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Гюла Круди е роден на 21 октомври 1878 г. в Ниредхаза, Унгария. Баща му е адвокат, от богато дворянско семейстно, а майка му Джулиана Чакании е била прислужница при семейство Круди. Те сключват официално брак, едва когато Гюла е на 17 години, макар баща му да го е отгледал. Учи в училищата в Сату Маре, Подолин и Ниредхаза.
След завършване на гимназията работи като журналист в провинциални вестници в Дебрецен и Нагиварад. През 1896 г. се премества в Будапеща. Сътрудник е на различни списания.
Първият му сборник с разкази „Üres a fészek“ (Празно гнездо) е публикуван през 1897 г. В следващите години той публикува произведенията си основно като серийни публикации във вестниците.
На 27 декември 1899 г. се жени за писателката Бела Спеглер (с псевдоним Сатанела). Имат три деца – Гюла, Илона и Мария. През 1919 г. се развежда и се жени за много по-младата Зузана Роза, с която имат една дъщеря.
През 1901 г. е издаден първият му роман „Az aranybánya“ (В златната мина). През 1911 г. започва да публикува произведения с участието на герой от „Хиляда и една нощ“ Синбад Мореплавателя.
По време на Първата световна война се връща в родния си град. През 1916 г. е удостоен с литературната награда „Франц Йосиф“. През 1918 г. се премества на остров Маргарет в Будапеща.
През 1920-1921 г., по време на съветската република, финансовото му състояние се влошава, и той живее в лоши условия. Това води до влошаване на здравето му и последвалото в бъдеще пристрастяване към алкохола.
В края на 20-те и началото на 30-те здравето му сериозно се влошава и той работи малко, като постоянно е преследван от кредиторите си. През 1930 г. е удостоен с най-престижната литературна награда на Унгария – наградата „Баумгартен“.
Гюла Круди умира на 12 май 1933 г. в Будапеща.
След смъртта му творчеството му е почти забравено до 1940 г., когато писателят Шандор Мараи започва да популяризира произведенията му.
Къщата му в Обуда през 1966 г. е превърната в Музей на търговията и туризма.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Az aranybánya (1901)
- A podolini kísértet (1906)
- Francia kastély (1912)
- Mákvirágok kertje (1913)
- A vörös postakocsi (1913)
Червеният дилижанс, изд.: „Народна култура“, София (1970), прев. Николина Атанасова - Palotai álmok (1914)
- 42-es mozsarak (1915)
- Őszi utazások a vörös postakocsin (1917)
- Bukfenc (1917)
- Napraforgó (1918)
- Az útitárs (1918)
- Asszonyságok díja (1919)
- N. N. (1920)
- Mit látott Vak Béla szerelemben és bánatban (1921)
- Nagy kópé (1921)
- Hét bagoly (1922)
- Szépasszony férje... (1925)
- Primadonna (1926)
- Valakit elvisz az ördög (1928)
- Az első Habsburg (1930)
- Boldogult úrfikoromban (1930)
- A kékszalag hőse (1931)
- A tiszaeszlári Solymosi Eszter (1931)
- Purgatórium (1933)
- Így volt 1914-ben (1933)
Сборници (разкази и новели)
[редактиране | редактиране на кода]- Üres a fészek (1897)
- A víg ember bús meséi (1900)
- Kún László (1902)
- A komáromi fiú (1903)
- Pogány magyarok (1903)
- Diákkisasszonyok (1905)
- Hazám tükre (1905)
- Pajkos Gaálék (1906)
- Hét szilvafa (1907)
- A bűvös erszény (1908)
- A negyvenes évekből (1909)
- Mihály csizmája (1910)
- A podolini takácsné és a többiek (1911)
- Szindbád utazásai (1912)
- Az utolsó honvédek (1913)
- Első szerelem (1914)
- Mákvirágok kertje (1914)
- Margit története (1914)
- Palotai álmok (1914)
- Szindbád: A feltámadás (1915)
- Aranykéz utcai szép napok (1916)
- Pesti album (1919)
- Tótágas (1919)
- A betyár álma – Kleofásné kakasa (1920)
- A fejedelem szolgája (1925)
- N.N. – A betyár álma (1925)
- Szindbád megtérése (1925)
- Álmoskönyv (1925)
- Az élet álom (1931)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1963 A hírlapíró és a halál – ТВ филм
- 1971 Szindbád – по поредицата
- 1974 Napraforgó
- 1975 A sas meg a sasfiók – ТВ филм, по „Zoltánka“
- 1975 Öszi versenyek – ТВ филм
- 1977 Hungária kávéház – ТВ сериал, 1 епизод
- 1979 Verzió
- 1979 Tizenhat város tizenhat lánya – ТВ филм
- 1987 A komáromi fiú -– ТВ филм
- 2005 Stambuch – ТВ филм
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гюла Круди в Internet Movie Database
- ((en)) Студия за Гюла Круди
- Произведения на Гюла Круди в Моята библиотека
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Krúdy Gyula в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|