Географско означение

Понятието „Географско означение“ се отнася до и включва два обекта на интелектуална собственост, а именно – Наименование за произход и Географско указание. Наименованието за произход посочва страната, района или друга местност от тази страна като така се означава стока, произхождаща от съответното място, и чиито качества или свойства се предопределят изключително от това място. Географското указание посочва страната, района или друга произхождаща от даденото място, и чиито качества или друга характеристика могат да се отдадат на този географския произход.

Разликата между Наименованието за произход и Географското указание

Следователно, разликата между Наименованието за произход и Географското указание е степента, в която географския произход предопределя качествата на стоките, които произхождат от съответното място. При Наименованието за произход тази връзка е по-висока – качествата на стоките се дължат предимно или изключително на географския район от който стоките произхождат. При Географските указания връзката географски район – качества на стоката не е толкова силна – качествата на стоката биха могли да се отдадат на географския район. Общото понятие Географско означение обобщава различните степени на връзка между географския район и качествата/характеристиките на определени стоки и е начин да се манифестира тази връзка в търговията и обществото.

Правна закрила на регистрирано географско означение

Споразумението ТРИПС (чл. 22 – 24) съдържа минимални стандарти и изисквания към договорящите страни относно закрилата на географските означения.

Правна закрила върху географски означения се придобива след регистрация в Патентното ведомство. Регистрираното географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.

Регистрирани географски означения в България

В България има регистрирани 117 географски означения, от тях 69 са наименования за произход, а 48 са Географски указания. Най-много географски означения в България има за виното – 48, за минералните води – 14, за тютюна – 10. По международен ред най-много български наименования за произход има за тютюна – 15, за мрамора – 6, за кварцовия пясък – 5. През 1985 година са направени най-много регистрации по национален ред. Тогава са регистрирани 19 географски означения.

Източници