Направо към съдържанието

Владислав Ковачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владислав Ковачев
български военен и революционер
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет
Национален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“
Подпис
Владислав Ковачев в Общомедия

Владислав (Славчо) Михайлов Ковачев или Ковачов, известен като De Profundis и Млечното,[1] е български офицер, полковник, и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет и един от ръководителите на Македонска федеративна организация.[2][3][4][5]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Свидетелство на Владислав Ковачев за участието му в Четническата акция и в сраженето при Джадилово, Паланешко, с I Вардарска въстаническа дружина, издадено от Македонския комитет на 15 ноември 1895 г. и подписано от Наум Тюфекчиев
Владислав Ковачев (горе вдясно), Борис Дрангов (долу вляво) и Стоян Митовски (долу вдясно)
Гробът на Славчо Ковачев в Софийските гробища

Владислав Ковачев е роден в 1875 година в Скопие, днес в Северна Македония. Баща му Михаил Ковачев е ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание, а просветният деец Йосиф Ковачев му е чичо. Има брат-близнак Владимир, който също е деец на ВМОРО, а по-малкият му брат Антон Ковачев е офицер от Българската армия.

Израства в София, където завършва начално училище и Класическата гимназия (1882 – 1889).[6] В 1894 година завършва Военното училище в София и постъпва на редовна служба в Българската армия. Назначен е за помощник-ротен командир в 13. Рилски полк.[7] В 1895 година напуска действителна военна служба[8] и участва в Четническата акция на Македонския комитет в Мелнишко.[6] Възстановен е на военна служба от 13 март 1896 г. Служи във Втори искърски полк – първоначално в Търново, а след преместването на полка през 1897 г. – в Русе.[9]

Сред основателите е на първото Българско освободително братство, създадено в Търново. На учредителното събрание на братството, проведено на 14 юни 1897 г., е избран за негов касиер.[10] През 1898 г. е преведен в 14 македонски полк. Основател е и на Българското освободително братство в София (1898), на което също е касиер.[11] През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.[12] Влиза в тайните офицерски братства и от 1899 до 1901 година е секретар на Върховния комитет и редактор на вестника му „Реформи“.[6]

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Ковачев заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Ковачев веднага взима участие в работата на течащия Девети македоно-одрински конгрес и като виден сарафист, на практика дясна ръка на Борис Сарафов, отхвърля обиненията в злоупотреби и на свой ред обвинявайки привържениците на Иван Цончев в царедворство.[13] След конгреса Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година Софийското македоно-одринско дружество, най-голямото и най-силното в организацията, оглавявано от баща му Михаил, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.[14]

В 1902 година Ковачев се жени за Анастасия (Сийка) Христова Размова, от големия охридски род Размови.[6]

От 1902 година Владислав Ковачев е вой­вода в Малешевско и Кратовско. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[15] По вре­ме на Илинденско-Преображенското въс­тание действа в родното си Щипско. През 1904 година участва във Временния комитет на Борис Сарафов в София.[16]

Учи право в Женева и в 1911 година защитава докторат по право в Брюксел, Белгия.[6][17] Работи като адвокат, а по-късно като съдия.

Ковачовъ, Владиславъ. Автономна Македония. София, Печатница С. М. Стайковъ, 1919.
Ковачовъ, Владиславъ. Корупцията, Спекулата и Обществениятъ моралъ. София, Печатница С. М. Стайковъ, 1920.

Славчо Ковачев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е ка­валер е на три ордена „За храброст“.

След Първата световна война е сред учредителите на Временната комисия на македонската емиграция в България, превърнала се в 1921 година в Македонска федеративна организация. От 1920 до 1923 година е редак­тор е на вестник „Автономна Македония“.[6] Като делегат от Карнобатското братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[18] През април 1924 година е назначен за мирови съдия в София.[19]

Владислав Ковачев е убит в София по време на така наречените Горноджумайски събития на 13 септември 1924 година от своя съгражданин, дееца на ВМРО Мирчо Кикиридков.[20] Погребан е в Централните софийски гробища.[21]

Негов племенник е революционерът Васил Хаджикимов.

Архивът на Владислав Ковачев в БИА при НБКМ съдържа над 5000 документа, предадени от дъщеря му проф. Жени Ковачева между 1960 – 1980 година. Негов архивен фонд се съхранява и в Централен държавен архив[22] , а отделни документи се съхраняват във фондове на други дейци.[23]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Върховният комитет около 1899 – 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член)
    Върховният комитет около 1899 – 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член)
  • Четата на Владислав Ковачев през 1903 година
    Четата на Владислав Ковачев през 1903 година
  • Четата на Владислав Ковачев
    Четата на Владислав Ковачев
  • Ръководството на четата на Владислав Ковачев
    Ръководството на четата на Владислав Ковачев
  • Обединена чета на ВМОК през 1902 година, една от четите е на Владислав Ковачев
    Обединена чета на ВМОК през 1902 година, една от четите е на Владислав Ковачев
  • Пълномощно от Върховния македонски комитет на Гьорче Петров от 17 октомври 1899 г., подписано от Сарафов и Ковачев
    Пълномощно от Върховния македонски комитет на Гьорче Петров от 17 октомври 1899 г., подписано от Сарафов и Ковачев
  • Препис от кръщелното свидетелство на Владислав Ковачев, 29 август 1890 г.
    Препис от кръщелното свидетелство на Владислав Ковачев, 29 август 1890 г.
  • Свидетелство за женитба на Владислав Ковачев и Сийка Размова, 18 август 1902 г.
    Свидетелство за женитба на Владислав Ковачев и Сийка Размова, 18 август 1902 г.
  • Акт за раждане на дъщерята на Владислав Ковачев - Надежда Ковачева, 1906 г.
    Акт за раждане на дъщерята на Владислав Ковачев - Надежда Ковачева, 1906 г.
  • Паметна плоча на Славчо Ковачев на фасадата на дома му на ул. Княз Борис I № 137, София. До нея е паметната плоча на дъщеря му пианистката Жени Ковачева
    Паметна плоча на Славчо Ковачев на фасадата на дома му на ул. Княз Борис I № 137, София. До нея е паметната плоча на дъщеря му пианистката Жени Ковачева

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина
Костадинова
 
Йосиф Ковачев
(1839 – 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастасия Размова
 
Владислав Ковачев
(1875 – 1924)
 
Владимир Ковачев
(1875 – 1910)
 
Антон Ковачев
(1877 – 1931)
 
Райна Ковачева
(1880 – 1967)
 
Йосиф Ковачев
(1885 – 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жени Ковачева
(1905 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 – 1972)
 
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 13 - 28.
  3. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  4. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 304.
  5. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 309 – 310.
  6. ↑ а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 13.
  7. ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 15.
  8. ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 16.
  9. ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 17, 19.
  10. ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 18 – 19.
  11. ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 19.
  12. ↑ Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
  13. ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 84, 91, 92.}
  14. ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 94.
  15. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
  16. ↑ Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353 – 359
  17. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  18. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  19. ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България. Политическото верую на македонците, София 2018, с. 94.
  20. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
  21. ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
  22. ↑ Централен държавен архив, фонд № 1941К, оп.1
  23. ↑ Доц. Милкана Бошнакова: Владислав Ковачов – най-горещият застъпник на независима Македония, bgnes.com
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владислав_Ковачев&oldid=12407361“.