Направо към съдържанието

Боракс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Боракс (също наричан натриев тетраборат) е борно съединение с голямо значение, минерал и сол на борната киселина. Прахът от боракс е бял, съдържащ меки безцветни кристали, които са разтворими във вода. Обикновено под боракс се подразбира октахидратната форма на съединението, макар продаваният комерсиално боракс да е частично обезводнен.

Бораксът е съставка в много синтетични миещи вещества, козметични продукти и емайлови покрития. В биохимията се използва за направата на буферен разтвор. Освен това, намира приложение като фунгицид, инсектицид, огнезащитно вещество, флюс в металургията, защита от неутрони от радиоактивни източници, хранителна добавка (с Е-номер E285,[1] използвана за консервиране), както и при производството на стъклена вата.

Бораксът е открит за пръв път в пресъхнали езерни корита в Тибет, откъдето е внесен по Пътя на коприната на Арабския полуостров през 8 век.[2] Набира широка популярност през 19 век, когато започва да се добива в Долината на смъртта в САЩ.[3][4]

Терминът боракс се използва често за редица тясно свързани минерали или химични съединения, които се различават по своето водно кристално съдържание:

  • безводен натриев тетраборат, Na2B4O7;
  • натриев тетраборат пентахидрат, Na2B4O7·5H2O;
  • натриев тетраборат декахидрат, Na2B4O7·10H2O, или октахидрат, Na2B4O5(OH)4·8H2O.

От химична гледна точка, бораксът съдържа йона [B4O5(OH)4]2−. В тази структура съществуват два четирикоординатни борни центъра и два трикоординатни борни центъра.

Бораксът се превръща лесно в борна киселина и други борати, които от своя страна също имат много приложения. Взаимодействието му със солна киселина за образуване на борна киселина е:

Na2B4O7·10H2O + 2 HCl → 4 B(OH)3 + 2 NaCl + 5H2O

Декахидратът е достатъчно стабилен, за да се използва като стандарт за титриметричен анализ. Когато боракс се постави в пламък, той приема жълто-зелен цвят.[5]

Бораксът е много разтворим в етилен гликол, умерено разтворим в диетилен гликол и метанол и леко разтворим в ацетон.[6] Слабо разтворим е в студена вода, но с повишаване на температурата на водата разтворимостта му се увеличава.[6][7]

Декахидрат на Na2B4O7 може да се получи от многобройните естествени минерали, съдържащи натриев тетраборат. Може да се получи и чрез реакция на натриев карбонат с борна киселина при нагряване и чрез пропускане на въглероден диоксид през разтвор на натриев метаборат.[8]

  1. Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните
  2. Borax (Na2B4O7·10H2O) – Sodium Borate – Occurrence, Discovery and Applications // Amoz.com. 16 август 2004.
  3. „American Borax Production“ Scientific American September 22, 1877
  4. Hildebrand, G. H. (1982) „Borax Pioneer: Francis Marion Smith.“ San Diego: Howell-North Books. p. 267 ISBN 0-8310-7148-6
  5. Staff. Creating Flame Colors // The Science Company. Архивиран от оригинала на 2009-01-16. Посетен на 30 ноември 2008.
  6. а б Borax Decahydrate. borax.com
  7. BORAX DECAHYDRATE (Sodium Tetraborate Decahydrate)
  8. Федоров П. И. Натрия бораты // Химическая энциклопедия: в 5 т. Т. 3. Москва, 1992. ISBN 5-85270-039-8. с. 180 – 181.