Блейд Рънър
Блейд Рънър | |
Blade Runner | |
Официално лого | |
Режисьори | Ридли Скот |
---|---|
Продуценти | Майкъл Дийли |
Сценаристи | Хемптън Фенчър Дейвид Пийпълс |
Базиран на | „Сънуват ли андроидите електрически овце?“ на Филип К. Дик |
В ролите | Харисън Форд Рютгер Хауер Шон Йънг Дарил Хана Едуард Джеймс Олмос |
Музика | Вангелис |
Оператор | Джеордан Кронънует |
Монтаж | Тери Роулингс Марша Накашима |
Филмово студио | The Ladd Company Shaw Brothers Blade Runner Partnership |
Разпространител | Warner Bros. |
Премиера | 25 юни 1982 г. (САЩ) |
Времетраене | 117 минути |
Страна | САЩ |
Език | Английски |
Бюджет | 28 млн. щ.д. |
Приходи | 27,616 млн. щ.д.[1] |
Хронология | |
„Блейд Рънър 2049“ (2017) | |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Блейд Рънър в Общомедия |
„Блейд Рънър“ (на английски: Blade Runner) е научнофантастичен филм от 1982 г. на режисьора Ридли Скот, по книгата „Сънуват ли андроидите електрически овце?“ на Филип К. Дик. Филмът е смятан за едно от основополагащите произведения на жанра киберпънк. В първите години от разпространението му в България е познат под името „Ловец на хуманоиди“.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Действието се развива през 2019 година в Лос Анжелис. Могъщата корпорация „Тайърел“ е разработила андроиди (във филма наричани репликанти) от ново поколение – „Нексус-6“ („Nexus-6“). Те притежават интелект, равностоен на човешкия, и значително по-голяма физическа сила. Предназначението им е да участват в проучвания и колонизация на нови светове. След избухването на бунт на андроиди, техният достъп до Земята е спрян. Всеки репликант, промъкнал се на планетата, е осъден на смърт. Към полицията са създадени специални отряди от ловци на андроиди.
Група от шест хуманоида е отвлякла космическа совалка, избила е пътниците и екипажа и се е отправила към Земята. Целта на репликантите е да намерят своя създател Елдон Тайлър. Той трябва да удължи живота им, продължителността на който е четири години. Репликантите са в състояние да придобиват с времето емоции. Те не се чувстват машини, а човешки същества. Не като такива ги третират полицията и представителите на корпорация „Тайърел“. За тях те са просто „чучела“.
Рик Декард е бивш ловец на андроиди. Полицейският капитан Браянт го принуждава да се заеме със случая на андроидите, които след неуспешен опит да проникнат в корпорация „Тайърел“ са останали четирима. Декард трябва да си сътрудничи със странния Гаф. Елдон Тайлър изявява желание да се запознае с теста за откриване на хуманоиди. Той предлага на Декард да го изпробва върху секретарката си Рейчъл. Оказва се, че тя е репликант, за което очевидно сама не подозира. Тайлър е експериментирал с нея, вграждайки и спомените на своята племенница.
По люспа от изкуствена змия (истинските животни са голяма рядкост и са много скъпи), открита във ваната на андроида Леон Ковалски, Декард се добира до друг андроид, Зора, която се прикрива като танцьорка с боа в нощен клуб. Ловецът успява да я отстрани, но сам за малко не става жертва на Леон Ковалски. Спасява го Рейчъл, която застрелва Ковалски. Между човекът и изкуственото създание се заражда взаимно привличане.
Междувременно останалите двама андроиди, Рой Бати и Прис, успяват да се „сприятелят“ с генетичния дизайнер Джей Еф Себастиян. Чрез него Бати се добира до самия Тайлър, но той не може да му помогне. Процесът на стареене на клетките, заложен в генетичната програма на репликантите, е необратим. Отчаян, Рой Бати убива създателя си и Себастиян. Връщайки се в дома на последния, заварва любимата си Прис мъртва. Убил я е Рик Декард. Между ловеца и андроида започва схватка. Въпреки че процесът на стареене е в крайната си фаза, Бати е много по-силен. Накрая Декард се озовава увиснал от ръба на високата сграда. Вместо да го довърши, умиращият Бати му подава ръка за спасение.
Рик Декард се прибира у дома, където го чака Рейчъл. Двамата трябва да бягат, защото Рейчъл подлежи на преследване от закона, като андроид. Гаф е узнал всичко за тяхната връзка, но няма намерение да ги издаде. Подобно на Декард и той е разбрал, че между хората и андроидите вече няма разлика.
Любопитен факт e, че филмът съществува в две версии, които са излъчени в България почти по едно и също време, в едната от които (оригиналната) в самия край на филма става ясно, че като част от ново поколение андроиди възрастта, която може да достигне Рейчъл е много по-голяма от четири години и всъщност е неопределена. Финалната фраза на филма е „Но кой ли живее вечно?“.
Актьори и персонажи
[редактиране | редактиране на кода]- Харисън Форд – Рик Декард, ловец на андроиди.
- Рютгер Хауер – Рой Бати, водач на андроидите – бегълци, боен модел.
- Шон Йънг – Рейчъл, секретарка на Тайърел, усъвършенстван андроид с внедрени спомени.
- Едуард Джеймс Олмос – Гаф
- Дарил Хана – Прис, андроид – „модел за удоволствия“.
- Ем Емет Уолш – капитан Брайънт
- Уилям Сандерсън – Джей Еф Себастиян, генетичен дизайнер;
- Брайън Джеймс – Леон Ковалски, андроид.
- Джоана Касиди – Зора, андроид от отрядите за убийства.
- Джо Търкъл – д-р Елдон Тайърел, собственик на корпорация „Тайърел“, изобретател на „Nexus-6“.
Версии
[редактиране | редактиране на кода]- Оригинална версия – 1982 г.
Продължителност 117 минути.
- Режисьорска версия – 1992 г.
Премахнат е обясняващият глас на Декард зад кадър. Вмъкнат е сънят с еднорога, препускащ през гората. Премахнат е „хепи-ендът“. Продължителност 115 минути.
- Финална версия – 2007 г.
Създадена под ръководството на Ридли Скот въз основа на режисьорската версия. Специалните ефекти и звукът са осъвременени.
Саундтрак
[редактиране | редактиране на кода]Голямо значение за неповторимата атмосфера на филма има музиката на Вангелис. Тя е създадена едновременно с кинолентата, но албумът „Блейд Рънър“ излиза едва през 1994 г. Съдържа:
- Main Titles (3.42)
- Blush Response (5.47)
- Wait for Me (5.27)
- Rachel's Song (4.46)
- Love Theme (4.56)
- One More Kiss, Dear (3.58)
- Blade Runner Blues (8.53)
- Memories of Green (5.05)
- Tales of the Future (4.46)
- Damask Rose (2.32)
- Blade Runner (End Titles) (4.40)
- Tears in Rain (3.00)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1983 г. – „Най-добра операторска работа“ за Джордан Кроненвет от БАФТА (BAFTA Film Award).
- 1983 г. – „Най-добър художник по костюмите“ за Чарлс Кноуд и Майкъл Каплън от БАФТА (BAFTA Film Award).
- 1983 г. – „Най-добър художник на продукция“ за Лоурънс Пол от БАФТА (BAFTA Film Award).
- 1983 г. – „Специални постижения" за Лоурънс Пол, Дъглъс Трамбул и Сид Мийд (специални ефекти), от Лондонската филмова критика.
- 1983 г. – „Най-добра операторска работа“ за Джордан Кроненвет от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анжелис (LAFCA).
- 1983 г. – Награда „Хюго“.
Номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1982 г. – Номинация в категорията „Най-добър оператор“ за Джордан Кроненвет от Британската асоциация на кинооператорите.
- 1983 г. – Номинация за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник на филм“ за Дейвид Снайдерс и Лоурънс Пол и Линда Де Сенна.
- 1983 г. – Номинация за „Оскар“ в категорията „Най-добри визуални ефекти“ за Дъглъс Трамбул, Ричард Юрисич и Дейвид Драяр.
- 1983 г. – Номинация в категорията „Най-добри специални визуални ефекти“ за Дъглъс Трамбул, Ричард Юрисич и Дейвид Драяр от БАФТА, (BAFTA Film Award).
- 1983 г. – Номинация в категорията „Най-добър монтаж“ за Тери Роулингс от БАФТА (BAFTA Film Award).
- 1983 г. – Номинация в категорията „Най-добра музика“ за Вангелис от БАФТА (BAFTA Film Award).
- 1983 г. – Номинация в категорията „Най-добро озвучение“ за Петер Пенел, Бъд Елпър, Грахам Хардстоун и Гари Хъмфрис от БАФТА (BAFTA Film Award).
- 1983 г. – Номинация за „Златен глобус“ в категорията „Най-добра оригинална музика“ за Вангелис.
- 1983 г. – Номинация за „Сатурн“ в категорията „Най-добро видео в жанра“ (за режисьорската версия) от Академията за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите, САЩ.
- 1983 г. – Номинация за „Сатурн“ в категорията „Най-добрър режисьор“ за Ридли Скот от Академията за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите, САЩ.
- 1983 г. – Номинация за „Сатурн“ в категорията „Най-добър научнофантастичен филм“ от Академията за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите, САЩ.
- 1983 г. – Номинация за „Сатурн“ в категорията „Най-добри специални ефекти“ за Дъглъс Трамбул и Ричард Юрисич от от Академията за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите, САЩ.
- 1983 г. – Номинация в категорията „Най-добър филм“ за Ридли Скот от Фантаспорто (Fantasporto), Международния фестивал на киното в град Порто, Португалия.
- 1993 г. – Номинация в категорията „Най-добър филм“ за Ридли Скот (режисьорската версия) от Фантаспорто (Fantasporto), Международния фестивал на киното в град Порто, Португалия.
- 1994 г. – Номинация за „Сатурн“ в категорията „Най-добър поддържащ актьор“ за Рютгер Хауер от Академията за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите, САЩ.
Компютърна игра
[редактиране | редактиране на кода]През 1997 г. компанията Westwood Studios създава компютърната игра „Блейд Рънър“. Авторите са се постарали да съхранят в максимална степен атмосферата на филма.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.boxofficemojo.com // Посетен на 27 септември 2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Блейд Рънър“ в Internet Movie Database (Проверено на 25 ноември 2014)
- „Блейд Рънър“ в Allmovie (Проверено на 25 ноември 2014)
- „Блейд Рънър“ Архив на оригинала от 2008-11-20 в Wayback Machine. в Movies-BG.org (Проверено на 25 ноември 2014)
- Подробно ревю на филма ((en))
|
|