Битка при Липан

Битка при Липан
	Битка при Липан
Хуситски войни
	Битката при Липань, автор: Йозеф Матхаузер
Информация
Период	30 май 1434
Място	Липани, Чехия
Резултат	Победа за контрареформаторите
Територия	Бохемия
Страни в конфликта
Таборити	Каликстинци ; Романски лоялисти
Командири и лидери
Прокоп Велики †	Дивиш Бо̀рек
Сили
• 10 000 ; • 700	• 13 000 ; • 1300
Жертви и загуби
1300	200
	Битка при Липан в Общомедия

Битката при Липа̀нь или Липа̀ни, известна още като Битката на Чешки брод, на 40 км източно от Прага, се води през 1434 г. между силите на Бохемската лига и хуситите-таборити и с нея приключват Хуситските войни.

Предпоставки

След сключването на Пражките компактати – съюз между умерените хусити и романистките католически лоялисти, хусизмът в Бохемия е разцепен и поляризиран. Така сформираната Бохемска Пражка лига изтъква желанието си да спре разорението на чешките земи, настъпило след 15 години война. Дори и цената за това да изисква признаването на Сигизмунд Люксембургски за крал на Бохемия, напълно неприемливо за радикалите.

Свещеният Римски император Сигизмунд е напът да постигне плана си, заложен още преди Констанцкия събор и пред него стоят само християнските фундаменталисти, крайно несговорчивите таборити. След неуспеха на гражданската война в Чехия и на кръстоносните походи Сигизмунд ще получи бохемската корона от самите хусити. Силите на Бохемската лига се изправят срещу безкомпромисните ветерани на Прокоп Велики в едно сражение на цяло поколение чехи, израснали в условията на жестока религиозна война.

Сражение

Таборитите се уповават на изпитаната отбранителна и контранападателна стратегия на табора. Те заемат възвишение в полята близо до Липан и опитват с далекобоен обстрел да предизвикат противника да атакува. Но този път насреща им са други хусити, които познават предимствата и недостатъците на мобилната фортификация. Каликстинците предлагат дипломатическо и безкръвно решение, но срещат твърдото несъгласие на радикалите, които по никакъв начин не могат да приемат паписта и върл техен враг Сигизмунд за свой крал.

Следват два дни на изчакване и спорадично обстрелване с вече масовите огнестрелни оръжия, но с малка ефективност поради разстоянието между двата лагера. Но на третия ден като че ли нервите на каликстинците не издържат – от табора наблюдават как врагът запряга фургоните и се готви да се оттегли, без да даде сражение и определи победител. Таборитските командири прибързано решават, че това отстъпление може да се използва и нареждат на войниците си да напуснат укреплението и да атакуват противника. В крайна сметка маневрата на каликстинците е декой, който да дезинтегрира табора и те посрещат радикалите с ураганен огън. Стъписаните таборити са спрени, а изненадата е пълна, когато десния им фланг е атакуван мощно от немско-чешката тежка кавалерия на лоялистите. Ударът на конницата е тежък, това е един от редките случаи, когато тя улавя хуситската пехота извън форта и извън формация. Пешите таборитите са смазани бързо, Прокоп пада почти веднага след като рицарите се врязват в отворения мобилен форт. Ян Чапек Сански с леката конница на таборитите бързо отстъпва към Колин. На полето на Липан остават повече от хиляда мъртви хусити, стотици други са избити докато бягат или са изгорени живи в подслоните си. Победата на Дивиш Борек Мелитенски е пълна.

Последствия

След битката няма нито един оцелял от фракцията на Сиротните. Като цяло таборитската армия е разбита на несъгласувано действащи изолирани отряди. Сигизмунд е коронован с короната на свети Вацлав и заявява, че „чехите могат да бъдат победени само от други чехи“. Последният неподчинил се – Ян Рогач Дубски е обсаден, заловен и обесен през 1437 г.