Направо към съдържанието

Билбо Бегинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Билбо Бегинс
герой на Дж. Р. Р. Толкин
от Властелинът на пръстените
Характеристики
Вид / Расахобит
Роден22 септември 2890 г.
Графството
ПринадлежностЗадругата на пръстена
Билбо Бегинс в Общомедия

Билбо Бегинс или Билбо Торбинс[1] (на английски: Bilbo Baggins) е главният герой в романа на Джон Р. Р. Толкин – „Хобитът“ и периферен в книгите от „Властелинът на пръстените“ на Толкин. В историята на Средната земя той е първият носител на Единствения пръстен, който доброволно се разделя с него.

Билбо Бегинс е роден на 22 септември 2890 година от Третата епоха на Средната земя и е син на Бънго Бегинс и Беладона Тук. През 2941 г. той се присъединява към вълшебника Гандалф, Торин Дъбощит и неговите дванадесет джуджета и участва заедно с тях в пътешествие за освобождаването на Самотната планина от дракона Смог. По време на своето пътуване Билбо, както и джуджетата преминават през Ломидол и през Мраколес. Това пътешествие въвлича Билбо Бегинс в редица приключения.

По време на своите приключения Билбо намира Единствения пръстен и успява да се спаси от Ам-гъл, след като го побеждава в състезание с гатанки. В това състезание той побеждава с въпроса „Какво имам в джоба си?“. По време на състезанието обаче Билбо издава на Ам-гъл името си и че е от Графството. Дълги години Билбо носи пръстена със себе си като го смята за обикновен вълшебен пръстен, който може да го прави невидим, но междувременно пръстенът удължава значително живота му. След като намира пръстена Билбо неколкократно използва това, че когато го носи пръстена го прави невидим. Благодарение на това свойство на пръстена Билбо Бегинс успява да помогне на останалите от групата, докато преминават през Мраколес. Пръстенът му помага също да се спаси, когато се оказва на бойното поле по време на Битката на петте армии.

В началото на историята от Властелинът на пръстените Билбо Бегинс напуска Графството на своя 111-и рожден ден (22 септември 3001 Т.Е.) като оставя пръстена и цялото си богатство, както и дома си Торбодън, в Графството на своя наследник Фродо Бегинс. Билбо заминава за Ломидол като по пътя си е придружаван от три джуджета. В Ломидол той се отдава на приятни занимания и дописва своята книга „Дотам и обратно“.

В края на третата книга от Властелинът на пръстените – „Завръщането на краля“ Билбо, заедно с Гандалф и елфите, носители на пръстени, заминава с последния кораб за Валинор. Той потегля през морето на 29 септември 3021 г., когато вече е навършил 131 години и по този начин става най-възрастният хобит на Средната земя.

Родословието на Билбо

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
Балбо Бегинс
 
 
 
Берила Бофин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лаура Груб
 
Мунго
 
Панси
 
Fastolph Bolger
 
Понто
 
Mimosa Bunce
 
Lily
 
Togo Goodbody
 
Ларго
 
Tanta Hornblower
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бънго
 
Беладона Тук
 
Белба
 
Rudigar Bolger
 
Лонго
 
Camellia Sackville
 
Линда
 
Bodo Proudfoot
 
Бинго
 
Chica Chubb
 
Fosco
 
Ruby Bolger
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Билбо Бегинс
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ото Sackville-Baggins
 
Lobelia Bracegirdle
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Falco Chubb-Baggins
 
?
 
 
Dora
 
Drogo
 
Primula Brandybuck
 
Dudo
 
?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Lotho
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Poppy
 
Filibert Bolger
 
 
 
 
 
 
Фродо
 
 
 
 
 
 
Daisy
 
Griffo Boffin
 
 
 
 
  1. Дж. Р.Р. Толкин, Властелинът на пръстените, глава 1 – „Един дългоочакван празник“; превод: Любомир Николов – Нарви; изд.: „Бард“; ISBN 978-954-585-066-0, стр. 23