Бернхард Келерман
| Бернхард Келерман Bernhard Kellermann | |
 Бернхард Келерман през 1949 г. | |
| Роден | 4 март 1879 г. |
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1951 г. Клайн Глинике край Потсдам, Германия |
| Професия | белетрист, писател |
| Националност |  Германия |
| Известни творби | „Тунелът“ |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Бернхард Келерман в Общомедия | |
Бернхард Келерман (на немски: Bernhard Kellermann) е германски белетрист, пътеписец, есеист.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Бернхард Келерман е роден във Фюрт в семейството на чиновник.
Първоначално следва в Мюнхенския технически университет, а след това изучава германистика и живопис. Предприема продължителни пътувания из Европа, Америка и [[Азия.
Бернхард Келерман започва литературния си път с иимпресионистични романи, изпълнени с лирични природоописания в стила на неоромантизма, сред които се открояват „Йестер и Ли“ (1904), „Ингеборг“ (1906), „Глупецът“ (1909) и „Морето“ (1910). В романа „Тунелът“ (1913), донесъл му сензационен световен успех и преведен на 25 езика, писателят обвързва една техническа утопия – прокопаването на трансатлантически тунел – с остра критика на съвременното му устремено към безогледни печалби общество.
През Първата световна война Келерман става кореспондент на вестник „Берлинер тагеблат“ и публикува редица военни репортажи. През 1920 г. излиза големият му роман „Девети ноември“, в който описва хаоса и безизходицата в годините на войната, като изтъква вината на немската военщина и изобличава националното чувство за превъзходство. Следват популярните романи „Братя Шеленберг“ (1925) и „Град Анатол“ (1932).
Националсоциализъм
[редактиране | редактиране на кода]През 1933 г. Бернхард Келерман е бойкотиран от националсоциалистите и е изключен от Пруската литературна академия, а романът му „Девети ноември“ е забранен и публично изгарян. Писателят не емигрира.
След Втората световна война става съосновател на Немската академия на изкуствата. В прочутия му следвоенен роман „Мъртвешки танц“ (1948) са обрисувани съпротивата и поражението на обикновения немски гражданин по време на нацистката диктатура.
Влияние
[редактиране | редактиране на кода]Малко преди смъртта си Бернхард Келерман призовава писателите от двете германски държави да се застъпят за провеждането на общогермански преговори.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Yester und Li (1904)
- Ingeborg (1906)
- Der Tor (1909)
- Das Meer (1910)
- Ein Spaziergang in Japan, Reisebericht (1910)
- Sassa yo Yassa. Japanische Tänze (1911)
- Der Tunnel (1913) (Тунелът)
- Der Krieg im Westen, Kriegsbericht (1915)
- Krieg im Argonnerwald, Kriegsbericht (1916)
- Der 9. November (1920)
- Die Heiligen, Novelle, (1922)
- Schwedenklees Erlebnis (1923)
- Die Brüder Schellenberg (1925)
- Die Wiedertäufer von Münster (1925)
- Auf Persiens Karawanenstraßen, Reisebericht (1928)
- Der Weg der Götter. Indien, Klein-Tibet, Siam, Reisebericht (1929)
- Die Stadt Anatol (1932)
- Jang-tse-kiang (1934)
- Lied der Freundschaft (1935)
- Das blaue Band (1938)
- Meine Reisen in Asien (1940)
- Georg Wendlandts Umkehr (1941)
- Was sollen wir tun?, Aufsatz, (1945)
- Totentanz (1948)
- Wir kommen aus Sowjetrußland, Bericht (1948)
- Посмъртна публикация
- Bernhard Kellermann zum Gedenken. Aufsätze, Briefe, Reden 1945-1951 (1952)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Бернхард Келерман- Произведения на Бернхард Келерман в
проекта Гутенберг - Проза от Бернхард Келерман Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов и Огнян Бранков
- ((de)) Бернхард Келерман в Литературния портал Бавария
- ((de)) Бернхард Келерман в Die LYRIKwelt
- Произведения на Бернхард Келерман в
Моята библиотека - ((en)) Филми по произведения на Бернхард Келерман
|
