Ацетон
Ацетон | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₃H₆O |
Моларна маса | 58,042 u[1] |
Плътност | 0,7902 g/cm³ (20 °C)[2] |
Точка на топене | −96 °C |
Точка на кипене | 56 °C |
Парно налягане | 24 000 Pa (20 °C) |
pKa | 19,16 (25 °C) |
Показател на пречупване | 1,359 |
Диполен момент | 2,88 D |
Термохимия | |
Стандартна енталпия на образуване | −216,5 kJ/mol |
Опасности | |
H-фрази | H225, H319, H336, EUH066[3] |
P-фрази | P210, P240, P305+P351+P338, P403+P233[3] |
NFPA 704 |
|
Точка на запалване | −18 °C |
Точка на самозапалване | 465 °C |
LD50 | 5340 mg/kg (заек подземник) |
Идентификатори | |
CAS номер | 67-64-1 |
PubChem | 180 |
ChemSpider | 175 |
Номер на ООН | 1090 |
KEGG | D02311 |
MeSH | D000096 |
ChEBI | 15347 |
ChEMBL | CHEMBL14253 |
RTECS | AL3150000 |
SMILES | CC(=O)C |
InChI | InChI=1S/C3H6O/c1-3(2)4/h1-2H3 |
InChI ключ | CSCPPACGZOOCGX-UHFFFAOYSA-N |
UNII | 1364PS73AF |
Gmelin | 1466 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Ацетон в Общомедия |
Ацетонът, известен още като диметил кетон или пропанон, е химическо съединение, представляващо безцветна, лесно запалима течност, най-простият кетон. Формулата му е CH3-C(O)-CH3. Добър разтворител е за много полярни и неполярни органични вещества. Участва в присъединителни реакции, не полимеризира.
Ацетонът се получава при умереното окисление на 2-пропанол в присъствието на меден катализатор. Може да се разтвори във вода, етанол, естер и други. Най-известната му употреба е в домашния лакочистител. Намира приложение и при направата на пластмаса, киноленти, ацетатна коприна, синтетичен каучук, бездимен барут, някои лекарства и други химикали. Като добър разтворител на много полярни и неполярни органични съединения се използва за почистване на замърсени повърхности, като разтворител за бои и лакове, разтворител при различни органични синтези и пр. Много от пластмасите се разтварят или набъбват в ацетон и това трябва да се има предвид при почистването с този разтворител.
Среща се и в човешкото тяло в малки количества. Например, когато при продължително гладуване или диета запасът от въглехидрати се изчерпи, се разлагат мазнините, при което се получава и ацетон (това се изразява под формата на т.нар. „ацетонов дъх“). В по-тежки случаи се стига до т.нар. кетоацидоза, която е и един от симптомите на диабета.
Вдишването на ацетонови пари предизвиква замайване и опиянение („дишане на лепило“). Ацетонът разтваря добре мазнини, затова причинява изсушаване и напукване на кожата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|