Афала

	Афала
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Делфинови (Delphinidae)
род:	Афали (Tursiops)
вид:	Афала (T. truncatus)
	Научно наименование
	Tursiops truncatus (Montagu, 1821)
	Разпространение
	Афала в Общомедия
	[ редактиране ]

Афалата (Tursiops truncatus), наричана още бутилконос делфин, афалина или пъхтун, е морски бозайник от семейство Делфинови (Delphinidae).^[3] За разлика от обикновения делфин има по-къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите. Гръбната страна на тялото ѝ е черна или тъмносива, а коремната – светла. Широко разпространена е в умерените и тропически води на Световния океан. Един от трите вида делфини, които се срещат в Черно море. Обитава предимно плитки води в шелфовата зона в целия басейн на Черно море. Застрашен вид.

Има от 18 до 26 малки конични остри зъба от всяка страна на горната и долната челюст (общо до 104 зъба).^[4]^[5] Храни се предимно с дребни риби, змиорки и калмари, които обитават придънните водни слоеве. Има тегло до 500 кг и дължина до 4,5 м. Може да плува със скорост 70 км/ч.

Начин на живот

В Черно море е по-рядък от обикновения делфин. Придвижва се на неголеми стада от по няколко десетки индивида. Храни се предимно с придънни риби – дори морски лисици, морски котки, писии, скорпид, както и със скариди.^[6]

Таксономия

Скорошни молекулярни изследвания разграничават два вида афали:

Обикновена афала (Tursiops truncatus), към която спада и Черноморската (Tursiops truncatus ponticus);
Индо-тихоокеанска афала (Tursiops aduncus), считана по-рано за подвид. Има тъмносив гръб и бял корем, изпъстрен със сиви петна. Среща се по крайбрежието на Индия, Австралия и Южен Китай.

Някои учени определят тихоокеанските афали (Tursiops truncatus gillii) като самостоятелен вид.

Бележки

↑ Tursiops truncatus (Montagu, 1821). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Афала. Посетен на 18 март 2012
↑ Hammond, P.S., Bearzi, G., Bjørge, A., Forney, K., Karczmarski, L., Kasuya, T., Perrin, W.F., Scott, M.D., Wang, J.Y., Wells, R.S. & Wilson, B. Tursiops truncatus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 13 ноември 2008. (на английски)
↑ Американско дружество за защита на китоподобните: Tursiops truncatus, архив на оригинала от 25 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080725121057/http://acsonline.org/factpack/btlnose.htm, посетен на 7 април 2008
↑ Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 222
↑ Цветков А., Н. Боев. 1978. Морски бозайници. – В: Черно море. Варна, книгоизд. „Г. Бакалов", 151 – 154.

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Tursiops truncatus (Montagu, 1821). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Афала. Посетен на 18 март 2012

[iucn-3] Hammond, P.S., Bearzi, G., Bjørge, A., Forney, K., Karczmarski, L., Kasuya, T., Perrin, W.F., Scott, M.D., Wang, J.Y., Wells, R.S. & Wilson, B. Tursiops truncatus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 13 ноември 2008. (на английски)

[4] Американско дружество за защита на китоподобните: Tursiops truncatus, архив на оригинала от 25 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080725121057/http://acsonline.org/factpack/btlnose.htm, посетен на 7 април 2008

[5] Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 222

[6] Цветков А., Н. Боев. 1978. Морски бозайници. – В: Черно море. Варна, книгоизд. „Г. Бакалов", 151 – 154.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]