Направо към съдържанието

Аслъ Ердоган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аслъ Ердоган
Aslı Erdoğan
Родена8 март 1967 г. (57 г.)
Професияфизичка, писателка, правозащитница, колумнистка
НационалностТурция
Известни творбиKabuk Adam,
Kırmızı Pelerinli Kent
Награди„Курт Тухолски“,
„Бруно Крайски“
Аслъ Ердоган в Общомедия

Аслъ Ердоган (на турски: Aslı Erdoğan; р. 8 март 1967 г.) е турска физичка, писателка, правозащитница, колумнистка.

Родена е в Истанбул. През 1983 г. завършва средното американско училище Роберт колеж, а през 1988 г. – Факултета по компютърно инженертво в престижния Босфорски университет, пак в Истанбул. От 1991 до 1993 г. работи в Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) край Женева, като за резултатите от нейната работа на Ердоган е присвоена магистърска степен по естествени науки от Босфорския университет. Тя започва изследвания в Рио де Жанейро в подготовка за степен доктор по физика.

През 1996 г. се завръща в Турция и се отдава изцяло на писателска дейност. Нейното първо произведение „Последната прощална бележка“ през 1990 година заема 3-то място в писателския конкурс на Юнус Нади. Първият ѝ роман Kabuk Adam е публикуван през 1994 г., а след него през 1996 г. следва сборникът с взаимосвързани разкази „Чудодеен мандарин“ (Mucizevi Mandarin). През 1997 г. нейният разказ „Дървени птици“ побеждава в конкурс на радио „Дойче веле“, а вторият ѝ роман Kırmızı Pelerinli Kent, преведен на английски език, получава широко признание в чужбина.

От 1998 до 2000 г. Ердоган е турският представител на ПЕН клуб комитета на писателите в затворите. От 1998 г. води колона във вестник Radikal[1]. Статиите от колоната са публикувани в сборника „Когато завърши пътуването“ (Bir Yolculuk Ne Zaman Biter).

От 2011 година води рубрика в прокюрдския ежедневник Özgür Gündem, в която пише за насилието над жените, условията на лишените от свобода и правата на кюрдите[2].

Тя е писател-резидент на International Cities of Refuge Network (ICORN) – организация за подслон на писатели в риск от преследване, в Краков през 2016 г. След завръщането си в Турция отново пише за Özgür Gündem.

След опита за преврат през 2016 г. изданието Özgür Gündem е обвинено във връзки с движението на Гюлен и през август същата година е закрито. След това са арестувани 20 служители на изданието, повечето от тях скоро са освободени, но 4 души, включително Аслъ Ердоган, са оставени в затвора. Те са обвинени в членуване в Работническата партия на Кюрдистан, която е призната в Турция за терористична организация.

В интервю за изданието „Джумхуриет“ (Cumhuriyet) Аслъ Ердоган, болна от диабет, астма и хронична обструктивна белодробна болест на белите дробове, заявява, че в затвора не получава необходимите лекарства. След това PEN-клубът изисква от властите в Турция да осигурят необходимите медицински услуги[3][4].

На 17 ноември 2016 г. става известно, че редица писатели от Франция са подписали жалба с искане френските власти да помогнат за освобождаването на Аслъ Ердоган и Неджмие Алпай. Анес Дезарт изпраща обръщението до президента на Франция Франсоа Оланд[5].

На 30 декември 2016 г. Аслъ Ердоган е призната за невинна и освободена от затвора заедно с други 2 бивши служители на Özgür Gündem – Неджмие Алпай и Зана Кай[6].

Много произведения на Ердоган са преведени на френски език. Нейни творби са преведени на иврит, датски, български, чешки, немски, шведски, нидерландски и арменски език[7].

  • „В безмълвието на живота“ (поетическа проза), превод от турски език Азиз Таш, Изд. Парадокс, София, 2010
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эрдоган, Аслы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​