Направо към съдържанието

Ариана 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ариана 1
Макет на Ариана 1 (Снимката е направена във „Френския музей по авиация и космонавтика“, Ле Бурж, Франция)
Данни за ракетата
ФункцияСреднотоварна ракета носител
ПроизводителЕКА
Страна Европа
Размери
Височина50 m
Диаметър3,8 m
Маса207 200 kg
Степени4
Капацитет
Товар до НЗО1400 kg
Товар до ГТО1850 kg
История на изстрелванията
СтатусИзведена от експлоатация
КосмодрумиELA-1, Куру
Общо изстрелвания11
Успешни9
Неуспешни2
Първи полет24 декември 1979
Последен полет22 февруари 1986
Забележителни товариДжото
Първа степен
Двигатели4 Викинг-2
Тяга2771,940 kN
Импулс281 s
Време на работа145 секунди
ГоривоАДМХ/N2O4
Втора степен
Двигатели1 Викинг-4
Тяга720,965 kN
Импулс296 s
Време на работа132 секунди
ГоривоАДМХ/N2O4
Трета степен
Двигатели1 HM7-A
Тяга61.674 kN
Импулс443 секунди
Време на работа563 секунди
ГоривоLH2/LOX
Четвърта степен
Двигатели1 Mage 1
Тяга19.397 kN
Импулс295 секунди
Време на работа50 секунди
ГоривоHTPB (твърдо гориво)
Ариана 1 в Общомедия

Ариана 1 е първата от ракетното семейство Ариана. Ракетата е конструирана с целта да извежда два телекомуникационни спътника едновременно, като по този начин се спестят пари. С нарастването на големината на спътниците, Ариана 1 отстъпва място на по-мощните ракети Ариана 2 и Ариана 3.[1]

Ариана 1 е първата ракета носител разработена от ЕКА. Конструирана е за да замени ракета носител Европа. Разработването на ракетата започва през юли 1973 година.

С маса от 210 000 кг Ариана 1 може да издигне в геостационарна орбита един изкуствен спътник или два по-малки с общо тегло от 1850 кг.

Ариана 1 е три степенна ракета:

  1. Първата степен е оборудвана с четири ракетни двигателя Викинг.
  2. Втората има само един двигател Викинг.
  3. Третата степен използва двигател с LH2 и LOX с тяга 7000 kgf (69 kN).

Тази конструкция се спазва до Ариана 4.

История на изстрелвнията

[редактиране | редактиране на кода]

Първото изстрелване е на 24 декември 1979 г. и е успешно. Второто изстрелване обаче, е неуспешно и ракетата се взривява след отъкъсване от Земята. Следващите две изстрелвания са успешни. При следващия полет ракетата спира да функционира на седмата минута от изстрелването. След общ преглед на Ариана 1 следват 6 успешни полета.

На 2 юли 1985 г. успешно е изведена в орбита сондата Джото, която има за цел да изследва Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната част на Слънчевата система.

С последния си единадести полет на 22 февруари 1986 Ариана 1 извежда в орбита спътникът SPOT.[2]

Дата Сериен номер Товар Тип товар Забележки
1 24 декември 1979 L-01 CAT 1
2 23 май 1980 L-02 Firewheel / Firewheel Subsat 1, 2, 3, 4 / Amsat P3A / CAT 2 Научни и аматьорски радио сателити Неуспех
3 19 юни 1981 L-03 Meteosat 2 / Apple / CAT 3 Метеорологичен / експериментален комуникационен сателит
4 20 декември 1981 L-04 MARECS 1 / CAT 4 Комуникационен сателити
5 10 септември 1982 L-5 MARECS B / Sirio 2 Комуникационни сателити Неуспех
6 16 май 1983 L-6 ECS 1 / Amsat P3B (Oscar 10) Комуникационен / аматьорски радио сателит
7 19 октомври 1983 L-7 Intelsat-5 7 Комуникационен сателит
8 5 март 1984 L-8 Intelsat-5 8 Комуникационен сателит
9 23 май 1984 V-9 Spacenet 1 Комуникационен сателит
10 2 юли 1985 V-14 Джото Сонда за изследване на комети
11 22 февруари 1986 V-16 SPOT 1 / Викинг Наблюдаване на Земята / магнитосферни изследвания
  1. Ariane 1,2,3 // Ariane 1. ESA, 4 май 2004. Посетен на 26 февруари 2012.
  2. Launch History // Ariane 1. Gunter's Space Page, 16 април 2009. Посетен на 26 февруари 2012.