Аймон Савойски
| Аймон Савойски Aimone di Savoia | |
| граф на Савоя | |
 | |
| Роден |
15 декември 1291 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Абатство Откомб |
| Управление | |
| Период | 4 ноември 1329 – 22 юни 1343 |
| Предшественик | Едуард Савойски |
| Наследник | Амадей VI Савойски |
| Други титли | граф на Аоста граф на Мориен |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Амадей V Савойски |
| Братя/сестри | Бона Савойска Елеонора Савойска Йоан Савойски Беатрис Савойска Едуард Савойски Агнес Савойска Маргарита Савойска Природениː Мария Савойска Катерина Савойска Анна Савойска Беатрис Савойска |
| Съпруга | Йоланда Палеологина (1 май 1330) |
| Деца | Бианка Мария Савойска Амадей VI Савойски Йоан Савойски Катерина Савойска Лудвиг Савойски Извънбр.ː Хумберт Огиер Йохан Доната Амадей Дъщеря Антон Мария |
| Аймон Савойски в Общомедия | |
Аймон Савойски, наречен „Миролюбивият“ (на италиански: Aimone di Savoia, il Pacifico; * 15 декември 1273, Бург ан Брес, днешна Франция; † 22 юни 1343, Монмелиан, пак там) от Савойска династията, е от 1329 г. 16-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен. Получава прозвището си заради мъдрото си управление и заради добрите си закони.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Аймон, според френския историк Самюел Гишенон, е третият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, на Аоста и Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо Божè (* 1255, † 1294).[1] Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и Брес Гиг II дьо Боже[2] и Дофина дьо Сен Боне[3][4] (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI Монфератски[2][5]). Има двама братя и пет сестри:
- Бона (* 1275, † 1993/1300), дофина на Виен и графиня на Албон, Гренобъл, Уазан, Бриансон, Амбрюн и Гап като съпруга на Жан I, и господарка на Монбрисон като съпруга на Хуго I Бургундски
- Еленора (* 1279, † 1324), графиня на Оксер и на Тонер като съпруга на Вилхелм от Шалон, господарка на Сент Ермин като съпруга на Дрьо IV дьо Мело и графиня на Форез като съпруга на Жан I.
- Жан (* 1280, † 1284)
- Беатрис (* 1281, † пр. 1294)
- Едуард „Либералният“ (* 1274, † 1329), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен (1323 – 1329), съпруг на Бланш Бургундска
- Агнес (* 1286, † 1322), графиня на Женева като съпруга на Вилхелм III
- Маргарита (* 1280, † 1339), маркграфиня на Монферат като съпруга на Жан I
Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които Анна (* 1306, † 1359), императрица на Византия като съпруга на Андроник III.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Начални години
[редактиране | редактиране на кода]Аймон е роден на 15 декември 1291 г. в градчето Бург ан Брес,[6] когато най-големият му брат Жан вече е починал.[7] Вече е починал и бащиният му чичо, графът на Савоя Филип I, наследен от бащата на Аймон, Амадей като Амадей V.[8]
В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което разпределя различно наследство на съпруга и на петте си все още живи деца, включително Аймон.[9] През 1307 г. баща му Амадей V пише завещание, в което обявява Едуард, най-големият от синовете си, за свой единствен наследник в Контадо, Савоя, и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, включително Аймон, така и на евентуалните от втория му брак.[10]
Баща му Амадей V умира през 1323 г.,[11][12] докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.[13] Той е наследен от по-големия брат на Аймон, Едуард.[14]
Аймон получава църковно образование и е каноник на катедралите в Лион[15][16] и Париж. Докато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII в Жантий, неговият брат Едуард се разболява и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.[17] на 45 г.[18] Епископът на Женева му съобщава, че Генералните щати на Савоя са постановили Аймон да наследи брат си,[19][20] който има само една дъщеря, Жана.[21] Аймон, който никога не е бил ръкополаган за свещеник, изоставя църковната служба и наследява Едуард.[22] Скоро след възкачването си на трона създава постоянен върховен съд в Шамбери и утвърждава длъжността „канцлер“ като главен помощник на графа в държавните дела.
Граф на Савоя
[редактиране | редактиране на кода]
Племенницата му Жана претендира напразно за наследството на баща си Едуард Либерални.[23] След като тя се омъжва за херцога на Бретан Жан III Добрия, той подкрепя претенциите ѝ към Савойското графство[24] и, отхвърляйки предложенията на графа на Савоя Аймон, сключва военен договор с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен, за да завладее графството.[25] Генералните щати на Савоя, прилагайки Салическия закон,[26] потвърждават Аймон като граф на Савоя, докато проблем в Дофине премахва перспективата за война.[27] Спорът между Аймон и Жана продължава още няколко години и е разрешен през 1339 г., когато тя се отказва от претенциите си в замяна на 6000 ливри годишно, както е потвърдено в завещанието на Аймон.[28]
Отношенията с Дофине са противоречиви, тъй като Гиг VIII винаги е готов да поиска земи и замъци за себе си.[29] След като воюва три години срещу него, Гиг умира през 1333 г. и е постигнато примирие.[30] Аймон, след като научава, че наследникът на Гиг VIII е неговият брат Хумберт II, барон на Фосини, който е в Кралство Неапол, решава да има примирие.[31] Хумберт оценява това и през 1334 г. с посредничеството на краля на Франция Филип VI дьо Валоа е подписан мир.[32] В онези години и графът на Женева Аймон III се съюзява с Аймон, признавайки себе си за васал на графа на Савоя.[33]
След като враждебните действия между Франция и Англия се съживяват, Аймон се бие във Фландрия за французите в помощ на крал Филип срещу краля на Англия Едуард III в началото на Стогодишната война. През 1339 г. той изпраща войски под командването на братовчед си Лудвиг II Савойски-Во.[34] След това, участвайки в отбраната на Турне, по време на английската обсада и бидейки назначен за мирен преговарящ между двамата монарси, Аймон успява през 1340 г. в Арас да установи 2-годишно примирие с Едуард III.[35]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Аймон, след като овдовява през декември 1342 г., е поразен от внезапна тежка болест.[36] На 11 юни 1343 г. пише завещанието си, в което моли да бъде погребан в Абатство Откомб и като напомня, че окончателно е разрешил, с печата на краля на Франция, проблема с наследството в Савойското графство, обявява за свои наследници тримата си законни деца – все още живите Бианка, Жан и Амадей.[37] Аймон умира на 51-годишна възраст на 22 юни 1343 г. в Монмелиан.[38] Днес са оцелели единствено надгробните плочи на графа, понеже по време на Френската революция абатството е окупирано от якобинците, които насилствено проникват в гробницата му и унищожават тленните му останки заедно с тези на други представители на Савойската династия.
Аймон е наследен от най-големия си син Амадей с името Амадей VI, на около 10 години, под регентството на братовчедите си Лудвиг II Савойски-Во и Амадей III Женевски, които управляват Савойското графство до пълнолетието му.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1 май 1330 г. в Казале за Йоланда Палеологина (* юни 1318, Монкалво; † 24 декември 1342), господарка на Казела Чирио и Ланцо, дъщеря на Теодор I Палеолог, маркграф на Монферат и принц на Византия, и на съпругата му Арджентина Спинола, от която има трима сина и две дъщери:
- Бианка Мария Савойска (* ок. 1335, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Сеньория Милано), съвладетелка на Сеньория Милано; ∞ 1350 за Галеацо II Висконти (* 1320, † 1378), господар на Милано, от когото има един син и една или две дъщери.
- Амадей VI Савойски, „Зеленият граф“ (* 4 януари 1334, Замък на Шамбери, Савойско графство; † 1 март 1383, Замък на Санто Стефано, Кампобасо), 17-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен; ∞ 1355 в Париж за Бона дьо Бурбон (* 1341, † 19 януари 1402), дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон и племенница на френския крал Филип VI, от която има двама сина и вероятно една дъщеря.
- Йоан Савойски (* септември 1338, † 1345)
- Катерина Савойска (* 1342, † пр. 11 юни 1343), не се споменава в завещанието на майка си[39] или на баща си[40][41]
- Лудвиг Савойски (*/† 24 януари 1342, Шамбери), майка му умира от раждането му
Освен това има няколко извънбрачни деца от неизвестни жени,[42][43] всичките отгледани в двора:
- Хумберт Извънбрачни Савойски († 1374), господар на Арвияр, родоначалник на рода Савоя-Арвияр; ∞ за 1. Анриет дьо Арвияр, от която има двама сина и една дъщеря 2. Маргарита дьо Вийет-Шеврон[44]
- Огиер Извънбрачни Савойски († 1372), споменат в завещанието на баща си[45]; ∞ за 1. Жана дьо Мейра 2. за Бернар дьо Севен
- Йохан (Джовани) Извънбрачни Савойски († 1347), каноник на Катедралата на Лозана (1341), кантор на Катедралата на Женева (1342/1349), споменат в завещанието на баща си[45]
- Доната Извънбрачна Савойска († сл. 11 юни 1341), монахиня в Бонз в Бюже, спомената в завещанието на баща си[45]
- Амадей Извънбрачни Савойски († 1346), споменат в завещанието на баща си[45]
- Дъщеря Извънбрачна Савойска († пр. 15 февруари 1381), ∞ за Югонен дьо Люсенж, господар на Люсенж[44]
- Антон Извънбрачни Савойски († 1374), вероятен
- Мария Извънбрачна Савойска (неизв.), вероятна, сгодена 1335 за Андреа Буонкристиани от Пиза
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Първични източници
[редактиране | редактиране на кода]- Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V.
- Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV.
- Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. IV.
- Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20.
- Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21.
- Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9
- Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- Chartes du diocèse de Maurienne
Историографска литература
[редактиране | редактиране на кода]- Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1
- Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- Histoire de la Maison de Savoie
- Titres de la maison ducale de Bourbon
- Testamenti di sovrani e principi di Savoia
- Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, pagg. 53 e 54
- Francesco Cognasso, AIMONE, conte di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 1, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960
- Marie José: Das Haus Sayoven, Pro Castellione, 1994.
- Bernard Demotz, Le comté de Savoie du XIe au XVe siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676
Други
[редактиране | редактиране на кода]- de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – AYMON de Savoie, Foundation for Medieval Genealogy. Посетено на 7 юли 2023 г.
- Savoy 2 – Aimone I, Genealogy. Посетено на 7 юли 2023 г.
- Dinastia dei Savoia: I Conti - I Duchi - I Re d'Italia, архивирано от оригинала на 18 април 2007 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
- ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366
- ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111
- ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113
- ↑ Edouard Perroy, Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation, Volume 1, с.720
- ↑ Histoire de Savoie, с. 323, бел. 3
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
- ↑ Histoire de Savoie, с. 263
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154
- ↑ Sezione Corte → Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 → Testamenti → Mazzo 1.4 → Fascicolo 24
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298
- ↑ Histoire de Savoie, с. 284
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364
- ↑ Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306
- ↑ Histoire de Savoie, с. 323
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, pag 321
- ↑ Histoire de Savoie, с. 292
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318
- ↑ Histoire de Savoie, с. 323
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 321
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 382
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, т. 1, с. 322
- ↑ Histoire de Savoie, с. 324
- ↑ Histoire de Savoie, с. 325
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 308
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 324
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 326
- ↑ Histoire de Savoie, с. 327
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 328
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 329 e 330
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 330
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 332
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 333 и 334
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 393
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 179 -181
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - AYMON de Savoie
- ↑ (англ.) #ES Genealogy: Savoy 2 - Aimone I
- ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 398
- ↑ а б в г Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aimone di Savoia (1291 – 1343) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
