Направо към съдържанието

Административно деление на Таджикистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Административно-териториално деление на Таджикистан

Към 1 януари 2019 г. в административно-териториално отношение Таджикистан се дели на:

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Админ. единица Админ. център Население (1.1.2019) Площ
(km²)
Админ.
райони
Градове С репуб-
ликанско
подчинение
С областно
подчинение
С районно
подчинение
Градски
райони
Селища от
градски тип
5.Душанбе 1001700 127 - 1 1 - - 4 -
1.Согдийска област Ходжент 2508500 25400 14 8 - 8 - - 23
2.Райони с републиканско подчинение Душанбе 1971600 28600 13 4 - 4 - - 13
3.Хатлонска област Бохтар 3048200 24600 21 4 - 4 - - 21
4.Горнобадахшанска автономна област Хорог 216900 64100 7 1 - 1 - - -
Таджикистан – общо Душанбе 8746900 141400 55 18 1 17 - 4 57

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]
Средноазиатски владения на Русия в началото на 20 век
  Уралска област
  Тургайска област
  Акмолинска област
  Семепалатинска област
  Седмореченска област
  Сърдаринска област
  Самаркандска област
  Ферганска област
  Хивинско ханство
  Бухарски емират
  Закаспийска област

В края на съществуването на Руската империя съвременната територия на Таджикистан влизала в състава на Бухарския емират, Самаркандска и Ферганска области на Туркестанското генерал-губернаторство на Руската империя.

През 1918 г. в състава на РСФСР е образувана Туркестанската Съветска Федеративна Република с център в Ташкент, като в нея влиза северната и източната част на днешен Таджикистан. През 1920 г. Туркестанската СФР е преобразувана в Туркестанска АССР. На 2 септември 1920 г. Бухарският емират е ликвидиран, на неговата територия е провъзгласена Бухарската Народна Съветска Република и в нейния състав влиза централните, южни и югоизточни части на Таджикистан.

  • На 14 октомври 1924 г. е образувана Таджикската АССРв състава на Узбекската ССР. В нея влизали 6 области (вилаети)[1]: Ура-Тюбински, Пенджикентски, Дюшамбински, Гармски, Курган-Тюбински и Кулабски, а от 2 януари 1925 г. Автономната Горнобадахшанска област[2].
  • На 2 януари 1925 г. е образувана Автономната Борнобадахшанска област с център в Хорог в състава на Таджикската АССР[3].
  • На 10 май 1929 г. Ходженски окръг е прехвърлен от Узбекската ССР в състава на Таджикската АССР.
  • На 16 октомври 1929 г. Таджикската АССР е преобразувана в Таджикска ССР, град Душамбе е преименуван на Сталинабад, а преди това, в средата на годината областите (вилаетите) са преобразувани в окръзи.
  • На 5 декември 1929 г. Таджикската ССР влиза в състава на СССР.
  • На 27 октомври 1939 окръзите са закрити (с изключение на Автономната Борнобадахшанска област) и на тяхно място са създадени 4 области: Ленинабадска (бивши окръзи Ура-Тюбински, Пенджикентски и Ходженски), Сталинабадска (бивши окръзи Душамбински и Курган-Тюбински), Кулябска и Гармска.
  • На 14 декември 1941 г. Автономната Горнобадахшанска област е преименувана в Горнобадахшанска автономна област.
  • На 7 януари 1944 г. от части на Сталинабадска и Кулябска област е образувана Курган-Тюбинска област.
  • На 19 януари 1945 г. от части на Ленинабадска област е създадена Ура-Тюбинска област.
  • На 27 януари 1947 г. Курган-Тюбинска и Ура-Тюбинска област са закрити и техните райони са включени в съставите на Сталинабадска, Кулябска и Лененабадска области.
  • На 10 април 1951 г. Сталинабадска област е закрита и нейните административни райони преминават под пряко републиканско подчинение.
  • На 24 август 1955 г. са закрити Кулябска и Гармска области и техните административни райони преминават под пряко републиканско подчинение.
  • На 10 ноември 1961 г. на град Сталинабад е върнато старото име Душанбе.
  • На 28 март 1962 г. Ленинабадска област е закрита и нейните административни райони преминават под пряко републиканско подчинение.
  • На 23 декември 1970 г. Ленинабадска област е възстановена в старите си граници.
  • На 29 декември 1973 г. Кулябска област е възстановена в старите си граници.
  • На 4 април 1977 Курган-Тюбинска област е възстановена в старите си граници.
  • На 8 септември 1988 г. Кулябска и Курган-Тюбинска област са обединени в Хатлонска област.
  • На 24 януари 1990 г. Хатлонска област е закрита и отново са възстановени Кулябска и Курган-Тюбинска области.
  • На 26 февруари 1991 г. на град Ленинабад е върнато старото име Ходжент.
  • На 9 септември 1991 г. е провъзгласена независимостта на Таджикистан от СССР.

Постсъветски период

[редактиране | редактиране на кода]
  • На 2 декември 1992 г. Кулябска и Курган-Тюбинска област за 2-ри път са обединени в Хатлонска област.
  • На 11 ноември 2000 г. Ленинабадска област е преименувана на Согдийско област.
  1. А. И. Кошелева, П. А. Васильев, Административно-территориальное деление Таджикистана (исторический очерк), Сталинабад 1948 г., стр. 48
  2. Масов Р. М. История топорного разделения: „Ирфон“, 1991. с. 62
  3. САТД ГБАО, с. 7
Административно деление на Таджикистан Флаг на Таджикистан
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе