Здравко Дафинов
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля, премахнете шаблона. |
Здравко Дафинов | |
български писател | |
Роден |
9 септември 1913 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
Здравко Недялков Дафинов е български писател, автор на биографиите на редица бъкгарски писатели, поети и други обществени деятели.
Здравко Дафинов е роден роден в гр. Враца на 9 септември 1913 г. Първоначално следва философия в Софийския универстет. През 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище. До 1946 г. е служи като действащ офицер с чин капитан от зенитната артилерия. Учи в Генералщабната академия в София като неин стипендиант. След уволнението от Българската народна армия като „царски офицер“ през 1946 г., завършва право в в своята алма матер – Софийския универстет. От 1949 г. до пенсионирането си през 1978 г. работи като библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.[1]
Здравко Дафинов е старши научен сътрудник по библиотечно дело и кандидат на архитектурните науки. Той е един от учредителите на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, създател и първи главен редактор от 1992 г. до 2001 г. на органа на Съюза на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, списанието „Един завет“.[1]
От 1993 г. до 2008 г. той написва и публикува 27 тома – документални хроники за най-голямите български поети, писатели, учени и политици.
Библиография
- Дафинов, Здравко. Демократи. Документална хроника за живота и политическата дейност на Петко Каравелов и Петко Славейков след Освобождението. София, Родина, 1996. с. 493.
- Дафинов, Здравко. Беломорски дневник 1942 – 1944. София, Родина, 1997. с. 256.
- Дафинов, Здравко. „Буржоазна“ България (1913 – 1942). София, Родина, 1997. с. 332.
- Дафинов, Здравко. Безвремието на комунизма 1969 – 1989. София, Родина, 1999. с. 449.
- Дафинов, Здравко. Безвремието на комунизма. Част 1: 1956 – 1969. София, Родина, 1999. с. 408.
- Дафинов, Здравко. Безвремието на комунизма. Част 2: 1969 – 1989. София, Родина, 1999. с. 456.
- Дафинов, Здравко. Боян Пенев. Документална хроника за живота и научната му дейност. София, Родина, 2002. с. 256.
- Дафинов, Здравко. Автентичният Яворов. Том 1-2. София, Изток-Запад, 2004. с. 705.
- Дафинов, Здравко. Автентичният Елин Пелин. София, Изток-Запад, 2005. с. 308.
- Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 9789543213122. с. 300.
- Дафинов, Здравко. Автентичният д-р Кръстьо Кръстев. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 9786191523320. с. 380.
Източници
- ↑ а б Здравко Дафинов // bookshop.bg. Посетен на 2 август 2024.