Коста Саракостов
| Коста Саракостов | |
| български революционер | |
 Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Български земеделски народен съюз Отечествен фронт |
| Семейство | |
| Други роднини | Петко войвода |
Коста Митев Саракостов, наречен Адмирала,[1] е български учител и революционер, деец на революционното освободително движение в Тракия и Македония.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 август 1882 година в тракийското село Доганхисар. Племенник е на капитан Петко войвода. Баща му е участник в четата на Петко войвода и е убит от турците.[2]
Коста Митев завършва прогимназия в родното си село. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и в 1905 година става четник при войводата Константин Антонов - Сеченката, действаща в Ксантийско и Ахъчелебийско. По-късно в 1908 година е четник при Христо Чернопеев.[2]
По време на Балканската война, от 22 септември до 9 ноември 1912 година е четник в четата на Пейо Яворов, която действа в Разложко.[2] След разпускането на четата на Яворов, Митев остава да работи в окупирания от българската армия Кавала като учител и главен учител в българското основно училище „Княз Борис“ до 28 януари 1913 година.[3][4] На 13 март 1913 г. постъпва в Македоно-одринското опълчение и служи в Тринадесета Кукушка дружина, а от юни – в Петнадесета Щипска дружина. По време на Първата световна война служи в Четвърти пехотен македонски полк от Единадесета пехотна македонска дивизия и се сражава при Куманово, Скопие, Велес, Прилеп, Удово, Беласица.[3]
След демобилизирането си се установява в Дедеагач. От 17 октомври 1919 година до май 1920 година Западна Тракия е окупирана от Съглашението и е установена администрация, начело с генерал Шарл Шарпи. Коста Митев е кмет на Дедеагач.[3] След решението на конференцията в Сан Ремо от април 1920 година, Западна Тракия да бъде отстъпена на Гърция, Коста Митев Саракостов представлява българските власти при предаването на Дедеагач на гръцките власти. В дневника си и описва насилия на гръцките военни власти срещу българите в този район.[5][6][7][8] На 4 септември 1920 година Коста Митев е екстрадиран в България.[9]
Саракостов участва дейно в националноосвободителното движение на българите в Тракия в периода 1920 - 1923 г. В образуваната българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация е войвода на чета и началник на пета революционна група състояща се от 74 души, в която освен неговата чета влизат и четите на Тачо Хаджистоенчев и Стоян Терзиев. От февруари 1923 година става секретар на организацията на мястото на Пейо Поптрендафилов. Саракостов има основен принос при изработването на Устава и Правилника на Организацията от март 1923 година. Дневниците и бележките му са ценен извор за историята на организацията.[10][11]
След Деветоюнския преврат от 1923 година правителството на Александър Цанков слага край на четническата дейност на Вътрешната тракийска революционна организация. Коста Митев подкрепя крилото на Таню Николов, което е за прекратяване дейността на организацията. На първия редовен конгрес на ВТРО, проведен в Пловдив от 2 до 4 март 1924 година, Митев участва като секретар на Централния комитет на организацията. На конгреса изнася отчет за дейността на Централния комитет и се изказва по въпросите за разкола в Организацията, отношенията с ВМРО, бъдещата дейност и избора на членове на управителното тяло. Избран е за действителен член на новото управително тяло.[12] След конгреса се опитва заедно с другите членове на Управителното тяло да преодолее различията с крилото на Димитър Маджаров, Коста Георгиев и Пейо Поптрендафилов, но безуспешно.[13]
Оттегля се от революционното движение и работи в различни клонове на Българска земеделска банка, както и в кредитна кооперация „Пробуда“ в село Цар Калоян, Пловдивско, където е оземлен.[14] Защитава интересите на бежанците, заселени в село Цар Калоян и председателства дружеството на Българския червен кръст в селото. Коста Митев Саракостов става кооперативен деятел, привърженик е на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и на Александър Стамболийски.[13] След 1944 г. взема дейно участие в организацията на Отечествения фронт в село Цар Калоян.
Умира на 21 април 1953 г. в село Цар Калоян.[13]
Личният му архив се съхранява във фонд 1738К в Централния държавен архив. Той се състои от 145 архивни единици от периода 1899 – 1953 г.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
- ↑ а б в г Дончева, Нели. Активни дейци на национално-освободителното движение в Тракия (Димо Николов, Коста Митев, Стайко Запартов) // Сборник Тракия II. Хасково, Тракийски научен институт. Филиал Хасково, 2002. с. 230.
- ↑ а б в Дончева, Нели. Активни дейци на национално-освободителното движение в Тракия (Димо Николов, Коста Митев, Стайко Запартов) // Сборник Тракия II. Хасково, Тракийски научен институт. Филиал Хасково, 2002. с. 231.
- ↑ ЦДА, 1738К, оп. 1, а.е. 13.[неработеща препратка]
- ↑ Дончева, Нели. Дневник на Коста Митев (28 май-10 юли 1920 г.) - Известия на държавните архиви, бр. 77, с. 142.
- ↑ Гърците унищожават българските книжа в църквата в Дедеагач // Сакар нюз (47/78). 8 - 14 декември 2017 г. Архивиран от оригинала на 2019-06-09.
- ↑ Тормоз над българското население по Беломорска Тракия // Сакар нюз (43/74). 10- 16 ноември 2017 г. Архивиран от оригинала на 2021-10-27.
- ↑ Из дневника на бившия кмет на Деде-Агач Коста Митев през нашия и междусъюзнишкия режим, Беломорец, Дедеагач, бр. 108, 15.І.1942 г., бр. 109, бр. 112-6.
- ↑ Дончева, Нели. Активни дейци на национално-освободителното движение в Тракия (Димо Николов, Коста Митев, Стайко Запартов) // Сборник Тракия II. Хасково, Тракийски научен институт. Филиал Хасково, 2002. с. 232.
- ↑ Дончева, Нели. Активни дейци на национално-освободителното движение в Тракия (Димо Николов, Коста Митев, Стайко Запартов) // Сборник Тракия II. Хасково, Тракийски научен институт. Филиал Хасково, 2002. с. 233.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив. Част ІІ (К-Р) София, 2017, с. 224.
- ↑ Дончева, Нели. Активни дейци на национално-освободителното движение в Тракия (Димо Николов, Коста Митев, Стайко Запартов) // Сборник Тракия II. Хасково, Тракийски научен институт. Филиал Хасково, 2002. с. 234.
- ↑ а б в Дончева, Нели. Активни дейци на национално-освободителното движение в Тракия (Димо Николов, Коста Митев, Стайко Запартов) // Сборник Тракия II. Хасково, Тракийски научен институт. Филиал Хасково, 2002. с. 235.
- ↑ ЦДА, ф. 1739К, оп. 1, а.е. 19484а
- ↑ Коста Митев Саракостов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 16 юни 2019 г.
