Ꚇ, ꚇ е буква от кирилицата[1], част от старата абхазка азбука. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография „Абхазский язык“.[2] Обозначава беззвучна ретрофлексна преградно-проходна съгласна/ʈ͡ʂ/, чието приблизително съответствие е българското [ч]. Ръкописният ѝ вариант има Ҽ-образна форма, но при препечатването на монографията на Услар през 1887 година типографът М. Завадский променя формата ѝ като наподобява удвоено кирилско Ч.[2] По-късно буквата в печатния ѝ вариант се връща в своя първоначален ръкописен облик, създаден от езиковеда Услар, и е част от съвременната абхазка азбука, където се изобразявата така: Ҽ.
