Метрополни градове на Италия

Метрополните градове на Италия (на италиански: Città metropolitane d'Italia) са 14 „териториални образувания с обширна площ“, които заместват провинциите със същото име. Закон 56 от 7 април 2014 г. (Legge Delrio)^[1] определя десетте метрополни града на регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на съществуващите провинции: Столица Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия. Към тях се добавят четирите метрополни града на регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина и Палермо.

Метрополните градове, подобно на италианските провинции, са образувания от второ ниво, управлявани от органи, избрани измежду кметовете и съветниците на общините – част от самия метрополен град.

Органи на метрополните градове са:

Метрополният кмет (на италиански: sindaco metropolitano), който по закон е и кмет на главния град на региона. Въпреки това статутите на Метрополните градове Столица Рим, Милано и Неапол предвиждат директното избиране с всеобщи избори на кмета и съветниците, в случай че парламентът приеме закон, определящ гласоподаването.
Метрополният съвет (на италиански: Consiglio metropolitano), избиран от кметовете и съветниците от принадлежащите към метрополния град общини.
Метрополната конференция (на италиански: Conferenza metropolitana), състояща се от кмета на метрополния град и от кметовете на неговите общини.

Населението, площта, гъстотата на населението, броят на общините и регионът, към който принадлежат метрополните градове към 1 януари 2022 г. са показани по-долу:^[2]

Метрополен град	Абревиатура	Регион	Население (души)	Площ (km²)	Гъстота (души/km²)	Общини	Дата на основаване	Кмет	Партия
Столица Рим	RM	Лацио	4 222 631	5363,22	786,33	121	8 април 2014^[3]	Роберто Гуалтиери от 3 октомври 2021 г.	Лявоцентристка коалиция
Милано	MI	Ломбардия	3 237 101	1575,49	2054,67	133	8 април 2014^[3]	Джузепе Сала от 21 юни 2016 г.	Независим лявоцентристки кандидат
Неапол	NA	Кампания	2 967 117	1178,94	2516,78	92	8 април 2014^[3]	Гаетано Манфреди от 3 октомври 2021 г.	Независим лявоцентристки кандидат
Торино	TO	Пиемонт	2 205 104	6826,91	323	312	8 април 2014^[3]	Стефано Ло Русо от 3 октомври 2021	Лявоцентристка коалиция
Бари	BA	Пулия	1 224 756	3862,73	317,07	41	8 април 2014^[3]	Антонио Декаро от 21 юни 2019 г.	Демократическа партия (PD)
Палермо	PA	Сицилия	1 199 626	5009,21	239,48	82	4 август 2015	Леолука Орландо от 22 юни 2017 г.	Демократическа партия (PD)
Катания	CT	Сицилия	1 068 835	3573,51	299,10	58	4 август 2015	Салваторе Доменико Антонио Полиезе от 14 юни 2018 г.	Фратели д'Италия
Болоня	BO	Емилия-Романя	1 015 701	3702,25	274,35	55	8 април 2014^[3]	Матео Лепоре от 11 октомври 2021 г.	Демократическа партия (PD)
Флоренция	FI	Тоскана	994 717	3513,65	2831,0	42	8 април 2014^[3]	Дарио Нардела от 29 май 2015 г.	Демократическа партия (PD)
Венеция	VE	Венето	839 396	2472,88	339,44	44	8 април 2014^[3]	Луиджи Бруняро от 26 септември 2015 г.	независим дясноцентристки
Генуа	GE	Лигурия	816 250	1833,75	455,11	67	8 април 2014^[3]	Марко Бучи от 25 юни 2017 г.	Независим дясноцентристки
Месина	ME	Сицилия	599 990	3266,07	183,70	108	4 август 2015	Катено Роберто Де Лука от 24 юни 2018 г.	Независим кандитат на центъра
Реджо Калабрия	RC	Калабрия	518 978	3210,31	161,66	97	7 август 2016	Джузепе Фалкоматà от 7 октомври 2020 г.	Демократическа партия (PD)
Каляри	CA	Сардиния	419 770	1248,66	336,18	17	4 февруари 2016^[4]	Паоло Труцу от 19 юни 2019 г.	Фратели д'Италия
Общо			21 329 972	46 638	457	1268		–	–