Направо към съдържанието

Антон Цайлингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 17:40, 27 януари 2023 на Пища Хуфнагел (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Антон Цайлингер
Anton Zeilinger
австрийски физик
15 февруари 2021 г.
Роден
20 май 1945 г. (79 г.)

Учил въвВиенски университет[1]
НаградиНобелова награда за физика (2022)[2][3]
Научна дейност
Работил вВиенски технически университет (1972 – 1990)[4]
Масачузетски технологичен институт (1977 – 1978)[4]
Мюнхенски технически университет (1988 – 1989)[4]
Виенски университет (1999)[4]
Австрийска академия на науките (2013 – 2022)[4]

Уебсайтwww.oeaw.ac.at/m/zeilinger-anton
Антон Цайлингер в Общомедия

А̀нтон Ца̀йлингер (на немски: Anton Zeilinger, [ˈanton ˈtsaɪlɪŋɐ]) е австрийски физик.

Роден е на 20 май 1945 година в Рид им Инкрайс. През 1971 година защитава докторат по физика във Виенския университет. Работи във Виенския технически университет (1972 – 1990), Инсбрукския университет (1990 – 1999) и Виенския университет (от 1999), а през 2013 – 2022 година е председател на Австрийската академия на науките.[5] Изследванията му са главно в областта на квантовото заплитане.

През 2022 година получава Нобелова награда за физика, заедно с Ален Аспе и Джон Клаузър, „за експерименти със заплетени фотони, установили нарушаването на неравенствата на Бел и поставили началото на квантовата информатика“.[6]