Перикъл Енчев
| Перикъл Енчев | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 12-а пехотна дружина 8-и пехотен полк 6-и пехотен полк |
| Командвания | 1-ви пехотен полк 2-ра бригада от 4-та дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Първа световна война Сръбско-българска война Междусъюзническа война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Перикъл (Перикли) Димитров Енчев е български военен деец, генерал-майор, участник във войните на България в периода (1885 – 1918), командвал 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия по време на Балканските войни (1912 – 1913) и 1-ва маршева бригада и Русенски укрепен пункт по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Перикъл Енчев е роден на 25 март 1862 г. в Тулча, Османска империя. Според Иов Титоров отбелязано в книгата му „Българите в Бесарабия“, стр. 327 Енчев, Перикли е роден в гр. Мачин (Добруджа).
Син е на иконом поп Енчо Димитров. Брат на Петър Енчев, Димитър, ген. Гаврил Енчев, Теодора Паприкова, Моса Купова. Женен за Олга. Има три дъщери – Надежда, омъжена за Кирил Сеизов, Анна, и Вера и един син – Иван.
Служи в 12-а пехотна дружина, 8-и пехотен приморски полк, Военното училище и 6-и пехотен полк.
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 2-ра бригада 4-та пехотна преславска дивизия.[1] Уволнен е от служба през 1913 г.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Енчев е мобилизиран и назначен за командир на 1-ва маршева бригада и на Русенски укрепен пункт.[2] През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.
Генерал-майор Перикъл Енчев умира през март 1941 г. в София.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (12 август 1883)
- Поручик (30 август 1885)
- Капитан (1887)
- Майор (14 февруари 1892)
- Подполковник (1899)
- Полковник (1904)
- Генерал-майор (1918)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 302.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
