Направо към съдържанието

Фалкао

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 12:35, 26 май 2021 на InternetArchiveBot (беседа | приноси) (Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Тази статия е за бразилския футболист. За колумбийския футболист вижте Радамел Фалкао.

Фалкао
Лична информация
Прякор„Краля на Рим“ [1]
Роден
Paulo Roberto Falcão
16 октомври 1953 г.  (на 71 г.)
Ръст1.83 m
Постцентрален полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1972–1980
1980–1985
1985–1986
Общо
Интернасионал
Рома
Сао Пауло
158
107
10
274
(22)
(22)
(0)
(43)
Национален отбор
1976–1986 Бразилия28(6)
Треньор
1990–1991
1991–1992
1993
1994
2011
2012
Бразилия
Клуб Америка
Интернасионал
Япония
Интернасионал
Баия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Фалкао в Общомедия

Пауло Роберто Фалкао (браз. произношение: [ˈpawlu ʁoˈbɛʁtu fawˈkɐ̃w̃] или просто Фалкао е бивш бразилски футболист и настоящ треньор по футбол.

Фалкао е един от най-фамозните халфове в световния футбол. Той е трикратен шампион на Бразилия с Интернасионал за 1975, 1976 и 1979 г. Футболист № 1 на Бразилия за 1978 и 1979 година.

През 1980 година преминава в Рома и се превръща в една от най-големите легенди на клуба. Става идол за всички тифози на „вълците“ и те започват да го наричат „Краля на Рим“.[2] С него „римляните“ печелят първа шампионска титла след Втората световна война. Другите две отличия на бразилеца с отбора са две купи на Италия за 1981 и 1984 година. Фалкао е с огромен принос за достигането до финала на Купата на европейските шампиони през сезон 1983-84, който губи след изпълнение на дузпи от Ливърпул.[3] По-късно през 2012 г. феновете го избират в „идеалната единайсеторка“ на Рома за всички времена.[4]

Участва на Мондиал 82, като заедно със съотборниците си Тониньо Серезо, Зико, Едер и Сократес сформират халфовата линия на „селесао“. На този шампионат бразилците отпадат във втората групова фаза на турнира, а Фалкао отбелязва по едно попадение срещу отборите на Нова Зеландия, Шотландия и Италия.

През 2004 г. е посочен от Пеле като един от 125-те най-велики живи футболисти в света.[5]

След края на активната си състезателната криера се пробва на треньорското поприще. Води за кратко и без успехи националите на Бразилия и Япония, както и няколко клубни отбора.

От началото на 2014 г. работи като спортен коментатор за американската телевизия Fox Sports и отразява Световното първенство по футбол през 2014 г..[6]