Луда река

Луда река
	Луда река
	Луда река на българска територия
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Област Хасково; Община Ивайловград; Гърция; Област Източна Македония и Тракия; дем Софлу; дем Димотика
Дължина	100 km
Начало
Място	планината Пеперуда ; Източни Родопи
Координати	41°07′13.08″ с. ш. 25°56′30.84″ и. д. / 41.1203° с. ш. 25.9419° и. д.
Надм. височина	870 m
Устие
Място	десен приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	41°19′41.88″ с. ш. 26°30′33.84″ и. д. / 41.3283° с. ш. 26.5094° и. д.
Надм. височина	19 m

Луда река (на гръцки: Ερυθροπόταμος, Еритропотамос, в превод Червена река) е река в Южна България, област Хасково, Община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, демове Софлу и Димотика десен приток на Марица. Дължината ѝ е над 100 km, от които на българска територия – 20,2 km. Луда река е последният най-голям десен приток на Марица. Реката отводнява югоизточните части на Източните Родопи.

Луда река води началото си под името Шейтан на 870 m н.в. в рида Пеперуда в Източните Родопи в Североизточна Гърция, на 2,3 km югоизточно от връх Шапка (1044 m). Тече в североизточна посока в дълбока и гъсто залесена долина под името Дяволорема. След гръцкото село Микрон Дерион започват красивите меандри на реката и на 1,6 km южно от село Горно Луково, Община Ивайловград навлиза в българска територия. В България Луда река протича на протежение от 20,2 km, от които 14,7 km като гранична река (левият бряг е български), а останалите 5,5 km – изцяло на българска територия, южно от село Мандрица. След устието на левия си приток река Чифлишко дере (ляв) Луда река отново навлиза в гръцка територия. Тук посоката ѝ става югоизточна, а долината ѝ широка. В целия този гръцки участък коритото на Луда река е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Марица на 19 m н.в., на 1,8 km южно от град Димотика (Дидимотихо).

Границите на водосборния басейн на Луда река са следните:

на запад и север – с водосборния басейн на река Арда;
на югозапад – с водосборния басейн на река Филиури, вливаща се директно в Бяло (Егейско море;
на югоизток – с водосборните басейни на малки реки, десни притоци на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Бююкдере (в Гърция)
← Байрактар (в Гърция)
← Меча река (в Гърция)
→ Сумак (най-големият ѝ приток в Гърция)
← Даулдере (по границата с Гърция)
← Хасанджикбунар (в Гърция)
→ Бяла река (най-голям приток)
→ Акаланско дере
→ Чифлишко дере (по границата с Гърция)
→ Стайку (в Гърция)
→ Амбели (в Гърция)
→ Сайван (в Гърция)
← Боцали (в Гърция)
← Дзакаджик (в Гърция)
→ Цамба (в Гърция)
→ Ковил (в Гърция)
→ Покота (в Гърция)
→ Папалък (в Гърция)
→ Корли (в Гърция)
← Кумаюн (в Гърция)
← Сутли (в Гърция)

Луда река има главно дъждовно подхранване, като водосборният ѝ басейн е силно подложен на средиземноморското влияние. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон – февруари, а минималният – през септември.

Въпреки голямата си дължина по течението на реката има едва 4 населени места, в т.ч. 1 град:

В Гърция

Област Източна Македония и Тракия

дем Софлу – Микрон Дерион;
дем Димотика – Авдела, Димотика (Дидимотихо);

В България

Област Хасково

Община Ивайловград – Сив кладенец.

Районът на Луда река е един от най-чистите в екологично отношение в България.

На гръцка територия водите в долното течение на реката масово се използват за напояване на земеделските земи, разположени от двете страни по долината ѝ.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-89. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-101. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 293.