Никола Шипковенски
Никола Шипковенски | |
български психиатър | |
Роден |
19 декември 1906 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Медицина | |
Област | психиатрия |
Работил в | Университетска невропсихиатрична клиника в София |
Публикации | „Schizophrenie und Mord“ (1938) „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“ (1963) |
Никола Спасов Шипковенски е виден български психиатър, професор, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в старопланинския град Троян на 19 декември 1906 г. След завършването на основното си образование, между 1925 и 1933 г., следва медицина в Софийския университет, след което работи година като участъков лекар в село Орешак.
От 1934 до 1937 г. е общински градски лекар в родния си град Троян, като същевременно се записва (1936) да специализира нервни и душевни болести в Мюнхен, Германия. През 1938 г. издава в Берлин Schizophrenie und Mord (бълг. „Шизофрения и убийство“), в която описва за първи път с помощта на примери двойствеността при самоубийствени импулси и тези, причинени от чужда агресия[1]. През 1939 г. завършва специализацията си и се завръща в България.
Между 1938 и 1939 г. Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 г. е доброволен и редовен асистент в Университетската невропсихиатрична клиника в София. През 1943 – 1945 г. Никола Шипковенски е първоначално доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА и в Невро-психиатрична клиника на Софийския университет (1945 – 1947). През 1947 г. Шипковенски става редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника на Софийския университет, а професор – през 1954 г.
От 1960 г. е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961) и „Слабоумие и престъпление“ в Йена (1962). Особено интересна е публикацията му „Психопатология на ръкуването“, която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.
През 1963 г. професор Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания“ за научна степен „доктор на медицинските науки“.
Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски език. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.
Поддържа тесни контакти с проф. Карл Леонхард, който ръководи психиатричната клиника в болницата „Шарите“ в Берлин. Леонхард е бил негов гост в София и е изнасял публични лекции. Неговият наставник от годините на специализацията му в Германия – световноизвестният проф. Освалд Бумке, също е бил гост на Шипковенски в София и е изнасял публична лекция.
Шипковенски е обект на репресии по повод неговите контакти със западни психиатри и възгледите му в областта на психиатрията. В края на 1960-те и началото на 1970-те години се организират „публични“ дискусии, на които професорът е порицаван и заклеймяван за своята научна дейност с чисто политически мотиви.
Въпреки това той остава реалният основател на системното обучение по съдебна психиатрия в България. През 1971 г. Никола Шипковенски става консултант в Психиатричната клиника на Медицинската академия в София.
Публична известност придобива интервюто на проф. Шипковенски с Ванга, което е заснето от Българската телевизия и е част от документалния филм „Феномен“ (1976), на който той е сценарист.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Schizophrenie und Mord“ (бълг. „Шизофрения и убийство“) (1938)
- „Умствена недоразвитост и невменяемост“ (1955)
- „Съдебнопсихиатрични проблеми на травмената болест на мозъка“ (1955)
- „Клинична психиатрия“ 1 част (1956)
- „Циклофрения и убийство“ (1957)
- „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961)
- „Слабоумие и престъпление“ (1962)
- „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“ (1963)
- „Основни проблеми на съдебната психиатрия“ (1973)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tilman Steinert, Aggression und Gewalt bei Schizophrenie, Waxmann Verlag, 1998, ISBN 3-89325-664-4, стр. 60.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Никола Шипковенски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Кратка биография на Шипковенски на сайта на музея в Троян(архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2008-06-20 в archive.today)
- Съдържание и Въведение към изданието на „Ятрогения или освобождаваща психотерапия“ от 2016 г. (изд. Изток – Запад)
|