Направо към съдържанието

Легенди за Крали Марко: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:


Втората легенда изобразява любимият кон на войводата Шарколия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://chitanka.info/text/9100-krali-marko-spasjava-tri-sindzhira-robi | заглавие = Крали Марко спасява три синджира роби | достъп_дата = 2 декември 2024 | фамилно_име = Каралийчев | първо_име = Ангел | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = chitanka.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
Втората легенда изобразява любимият кон на войводата Шарколия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://chitanka.info/text/9100-krali-marko-spasjava-tri-sindzhira-robi | заглавие = Крали Марко спасява три синджира роби | достъп_дата = 2 декември 2024 | фамилно_име = Каралийчев | първо_име = Ангел | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = chitanka.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

Легендата за Крали Марко и пещерата „Камъка“ говори за битка с поробителя, когато българите са пред поражение. В този момент се възправя Крали Марко, а очите му били се налели със сълзи, после засвяткали в искри. Уловил героят планината, откъртил огромна скала и с нея избил до крак агаряните.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://kartanavremeto-vratsa.org/story/341/56 | заглавие = Легенда за Крали Марко и пещерата „Камъка“ | достъп_дата = 2 декември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kartanavremeto-vratsa.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>


== Песен за Крали Марко и три синжира роби ==
== Песен за Крали Марко и три синжира роби ==

Версия от 09:28, 2 декември 2024

Легендите за Крали Марко са народни поверия за борбата на този персонаж с анадолските турци.

Първата легенда е за сабята на Крали Марко, която е с изключителни качества: „остра сабя, сама що се дипли, що се дипли дванадесе пъти“. Това оръжие е сравнявано със също така легендарните Ескалибур и Дюрандал, мечовете на крал Артур и на Роланд (Екскалибур и Дюрандал). За разлика от тези мечове сабята ма Марко няма име, но нейните качества са описани и свързани с технологичната школа, откъдето се предполага че произхожда. Сабята е „дамаскиня“, защото е изработена от стоманата на град Дамаск, израбитвана по взаимствана от Северна Индия. По качества до нея се доближават оръжията, изработени в Толедо в Испания.[1] Сабията на Кралевити Марко е определена и като „дипленица“ зарди стократното прегъване и последващо изковаване. За тях се твърди, че са могли да се огъват почти под прав ъгъл, без да се счупят.[2]

Втората легенда изобразява любимият кон на войводата Шарколия.[3]

Легендата за Крали Марко и пещерата „Камъка“ говори за битка с поробителя, когато българите са пред поражение. В този момент се възправя Крали Марко, а очите му били се налели със сълзи, после засвяткали в искри. Уловил героят планината, откъртил огромна скала и с нея избил до крак агаряните.[4]

Песен за Крали Марко и три синжира роби

Тръгнали са турци - анадолци
по села, по градове
бели българки да робат,
чърни робини да прават.
Сбирале, какво са сбирале,
три синджира робе набрале.
Първи синджир робе - се млади ергене,
се млади ергене със медни кавале,
втори синджир робе - се млади девойки,
се млади девойки със шарени урки,
със шарени урки, със бели къделки,
трети синджир робе - се млади булки,
се млади булки със кръстати люлки,
със кръстати люлки, със мъжки дечица.
Па са вървеле през гора зелена,
през гора зелена, гора богданова.
От ръце нги, мъре, клоне се потрошило,
от крака нги, мъре, корен се изкопало,
от душа нги, мъре, листе се попарило.
Мъре, че се научи Марко Кралевити,
мъре, че си изведе коня Шарколия,
мъре, че му сложи колан от сребро,
колан от сребро, билан от злато.
Мъре, па си викна булка Еринка,
та му изнесе сабя кършеликя,
та ги сложи, мъре, у десния дисаг.
Дорде си Марко у стръмен стъпил
девет е планини, мъре, префърлил.
Мъре па си стигна три синджира робе.
Отдалек им викна Марко Кралевити:
- Море турци, море приятеле,
я ми опростете три синджира робе,
че вие сте татови приятеле!
Че си турци Марку продумаха:
- Назад да стоиш, младо юначе,
че и за тебе празна алка има!
Марко кралевити люто се разсърди,
че извади, мъре, сабя кършеликя,
та изсече, мъре, турци - анадолци,
та изроби, мъре, три синджира робе.
Па си Марко робе назад върна.
Ергенете свират със медни кавале,
момите пеят, а булки се смеят
и си разповиват мъжките дечица,
дек не са бозали цели девет дена.

Михайлово, Врачанско. Запана от Симеона Ашламашка.[5]

Източници

  1. Толедска стомана // noj.bg. Посетен на 2 декември 2024.
  2. За Крали-Марковата сабя дамаскиня, „сама що се дипли“ // ibl.bas.bg. Посетен на 2 декември 2024.
  3. Каралийчев, Ангел. Крали Марко спасява три синджира роби // chitanka.info. Посетен на 2 декември 2024.
  4. Легенда за Крали Марко и пещерата „Камъка“ // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 2 декември 2024.
  5. Михайлово // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 2 декември 2024.