Легенди за Крали Марко

Легендите за Крали Марко са народни поверия за борбата на този персонаж с анадолските турци.

Първата легенда е за сабята на Крали Марко, която е с изключителни качества: „остра сабя, сама що се дипли, що се дипли дванадесе пъти“. Това оръжие е сравнявано със също така легендарните Ескалибур и Дюрандал, мечовете на крал Артур и на Роланд (Екскалибур и Дюрандал). За разлика от тези мечове сабята ма Марко няма име, но нейните качества са описани и свързани с технологичната школа, откъдето се предполага че произхожда. Сабята е „дамаскиня“, защото е изработена от стоманата на град Дамаск, израбитвана по взаимствана от Северна Индия. По качества до нея се доближават оръжията, изработени в Толедо в Испания. Сабията на Кралевити Марко е определена и като „дипленица“ зарди стократното прегъване и последващо изковаване. За тях се твърди, че са могли да се огъват почти под прав ъгъл, без да се счупят.

Втората легенда изобразява любимият кон на войводата Шарколия.

Легендата за Крали Марко и пещерата „Камъка“ говори за битка с поробителя, когато българите са пред поражение. В този момент се възправя Крали Марко, а очите му били се налели със сълзи, после засвяткали в искри. Уловил героят планината, откъртил огромна скала и с нея избил до крак агаряните.

Песен за Крали Марко и три синжира роби

Тръгнали са турци - анадолци
по села, по градове
бели българки да робат,
чърни робини да прават.
Сбирале, какво са сбирале,
три синджира робе набрале.
Първи синджир робе - се млади ергене,
се млади ергене със медни кавале,
втори синджир робе - се млади девойки,
се млади девойки със шарени урки,
със шарени урки, със бели къделки,
трети синджир робе - се млади булки,
се млади булки със кръстати люлки,
със кръстати люлки, със мъжки дечица.
Па са вървеле през гора зелена,
през гора зелена, гора богданова.
От ръце нги, мъре, клоне се потрошило,
от крака нги, мъре, корен се изкопало,
от душа нги, мъре, листе се попарило.
Мъре, че се научи Марко Кралевити,
мъре, че си изведе коня Шарколия,
мъре, че му сложи колан от сребро,
колан от сребро, билан от злато.
Мъре, па си викна булка Еринка,
та му изнесе сабя кършеликя,
та ги сложи, мъре, у десния дисаг.
Дорде си Марко у стръмен стъпил
девет е планини, мъре, префърлил.
Мъре па си стигна три синджира робе.
Отдалек им викна Марко Кралевити:
- Море турци, море приятеле,
я ми опростете три синджира робе,
че вие сте татови приятеле!
Че си турци Марку продумаха:
- Назад да стоиш, младо юначе,
че и за тебе празна алка има!
Марко кралевити люто се разсърди,
че извади, мъре, сабя кършеликя,
та изсече, мъре, турци - анадолци,
та изроби, мъре, три синджира робе.
Па си Марко робе назад върна.
Ергенете свират със медни кавале,
момите пеят, а булки се смеят
и си разповиват мъжките дечица,
дек не са бозали цели девет дена.

Михайлово, Врачанско. Запана от Симеона Ашламашка.