Юлия Вревска: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
Преместена е в 48-а военна болница в село [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на [[петнист тиф]]. Агонията ѝ продължава две седмици, като през това време от страх да не се заразят, не я посещава нито един лекар. При баронесата идват единствено болните, за които тя самата се е грижела. На 24 януари 1878 г. умира в с. Бяла на 39 години, ден преди 40-ата си годишнина. Погребана е край православния храм с униформата на милосърдна сестра от същите болни войници, които са се грижили за нея до смъртта ѝ. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/ru/post/print/100940473/voini-miloserdia-mediki-russko-tureckoi-voini-1877-1878-godov|заглавие=Армия милосердия: Медики Русско-турецкой войны 1877-1878 годов|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След погребението пристига един от братята ѝ с намерението да пренесе тялото ѝ до Сергиевия манастир в [[Петерхоф]]. Тръгва си сам, а баронеса Юлия Вревска — „Розата на Русия“ — остава завинаги в България, която е чувствала като своя втора родина. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nsportal.ru/shkola/istoriya/library/2013/01/15/nauchnaya-rabota-zhenshchiny-rossii-v-voynakh-vtoroy-poloviny-xix|заглавие=Женщины России в войнах второй половины XIX века|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> |
Преместена е в 48-а военна болница в село [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на [[петнист тиф]]. Агонията ѝ продължава две седмици, като през това време от страх да не се заразят, не я посещава нито един лекар. При баронесата идват единствено болните, за които тя самата се е грижела. На 24 януари 1878 г. умира в с. Бяла на 39 години, ден преди 40-ата си годишнина. Погребана е край православния храм с униформата на милосърдна сестра от същите болни войници, които са се грижили за нея до смъртта ѝ. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/ru/post/print/100940473/voini-miloserdia-mediki-russko-tureckoi-voini-1877-1878-godov|заглавие=Армия милосердия: Медики Русско-турецкой войны 1877-1878 годов|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След погребението пристига един от братята ѝ с намерението да пренесе тялото ѝ до Сергиевия манастир в [[Петерхоф]]. Тръгва си сам, а баронеса Юлия Вревска — „Розата на Русия“ — остава завинаги в България, която е чувствала като своя втора родина. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nsportal.ru/shkola/istoriya/library/2013/01/15/nauchnaya-rabota-zhenshchiny-rossii-v-voynakh-vtoroy-poloviny-xix|заглавие=Женщины России в войнах второй половины XIX века|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> |
||
[[Файл:Паметник Юлия Вревская2.jpg|мини|дясно|Надгробният паметник на Юлия Вревская в град Бяла]] |
[[Файл:Паметник Юлия Вревская2.jpg|мини|дясно|Надгробният паметник на Юлия Вревская в град Бяла от [[Джоко Радивоевич]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://slavimirgenchev.info/?p=249 | заглавие = Джока Радивоевич и медал | достъп_дата = 2 ноември 2024 | фамилно_име = Генчев | първо_име = Славимир | автор_препратка = | съавтори = | дата = 17 март 2012 | труд = | издател = slavimirgenchev.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>]] |
||
== Семейство == |
== Семейство == |
||
{{колони|2| |
{{колони|2| |
||
Версия от 22:01, 2 ноември 2024
| Юлия Вревска | |
| руска баронеса | |
 | |
| Родена |
Полтавска губерния, Руска империя |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | България |
| Юлия Вревска в Общомедия | |
Юлия Петровна Вревска (на руски: Юлия Петровна Вревская) е руска баронеса, деятелка на Руския Червен кръст. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Медицинска сестра-доброволка в Действащата руска армия на Балканския полуостров.
Биография
Юлия Вревска е родена на 25 януари 1838 г. или 1841 г. в град Лубни, Полтавска губерния, в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски. Омъжва се за генерал-лейтенант барон Иполит Вревски през 1856 г. Съпругът ѝ е убит в Кавказката война при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). При обявяването на войната продава бащиното си имение „Стàрици“ (Старицы) в Орловска губерния, като със събраните пари набира доброволчески отряд от 22 медицински сестри и доктори. През април 1877 г. пристигат в Кишинев в Действащата армия.
От 19 юни заедно със своята приятелка Мария Неелова започват като медицински сестри от Червения кръст в 45-а военно-полева болница в град Яш в княжество Молдова. Командирована е във военните лазарети, обслужващи частите на Западния отряд при втората и третата атака на Плевен.
Преместена е в 48-а военна болница в село Бяла на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на петнист тиф. Агонията ѝ продължава две седмици, като през това време от страх да не се заразят, не я посещава нито един лекар. При баронесата идват единствено болните, за които тя самата се е грижела. На 24 януари 1878 г. умира в с. Бяла на 39 години, ден преди 40-ата си годишнина. Погребана е край православния храм с униформата на милосърдна сестра от същите болни войници, които са се грижили за нея до смъртта ѝ. [1] След погребението пристига един от братята ѝ с намерението да пренесе тялото ѝ до Сергиевия манастир в Петерхоф. Тръгва си сам, а баронеса Юлия Вревска — „Розата на Русия“ — остава завинаги в България, която е чувствала като своя втора родина. [2]
Семейство
- баща - Peter Warpachowski,
- майка - Karoline Ivanovna Varpachovskaij,
- съпруг - Ипполит Александрович Вревский,
- брат - Иван Петрович Варпаховский,
- сестра - Наталья Петровна Вревская,
- брат - Евгений Петрович Варпаховский,
- брат - Петр Петрович Варпаховский,
- брат - Владимир Петрович Варпаховский.[4]
Памет
- Юлия Вревска е близка на френския писател Виктор Юго и руския писател Иван Тургенев, който ѝ посвещава стихотворението в проза „Памяти Ю. П. Вревской“ (1878).
- В чест на 100-годишнината от Освобождението на България е заснет игрален филм „Юлия Вревска“ на СССР и България (1977).
- Гробът с надгробен паметник на милосърдните сестри от 48-а военно-временна болница Мария Неелова и баронеса Юлия Вревска е в двора на музея в центъра на гр. Бяла (Русенско).
- Недалеч от надгробния паметник в центъра на гр. Бяла (Русенско) е издигната статуя на баронеса Юлия Вревска.
- Болницата в град Бяла е наименувана „Юлия Вревска“.
Източници
- ↑ Армия милосердия: Медики Русско-турецкой войны 1877-1878 годов
- ↑ Женщины России в войнах второй половины XIX века
- ↑ Генчев, Славимир. Джока Радивоевич и медал // slavimirgenchev.info, 17 март 2012. Посетен на 2 ноември 2024.
- ↑ Юлия Петровна Вревская // Geni.com. Посетен на 5 ноември 2019 г.
- Тихонова Т., Абашин В., Цвелев Ю. К 200-летию со дня рождения Н. И. Пирогова женский труд на войне (сообщение 2). Сестра милосердия в русско-турецкой (1877-1878) войне. Баронесса Юлия Петровна Вревская, стр.4-5
