Самуел Гоудсмит: Разлика между версии

Самуел Гоудсмит
Samuel Abraham Goudsmit
	Самуел Гоудсмит Samuel Abraham Goudsmit
американски ядрен физик
Роден	11 юли 1902 г. Хага, Нидерландия
Починал	4 декември 1978 г. (76 г.) Рино, САЩ
Учил в	Лайденски университет
Награди	Орден на Британската империя
Научна дейност
Работил в	Мичигански университет; Лайденски университет; Северозападен университет; Брукхейвънска национална лаборатория
	Самуел Гоудсмит в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:14, 23 октомври 2024

Самуел Ейбрахам Гоудшмид (на английски: Samuel Abraham Goudsmit) (роден на 11 юли 1902 г. в Хага, Холандия; † 4 декември 1978 г. в Рино, Невада, САЩ) е американски физик от холандски произход. В Съединените щати фамилното име по-късно е променено на Самуел Гоудсмит.

В допълнение към различни трудове по атомна и ядрена физика, през 1925 г., докато все още е студент в Лайден, той постулира съществуването на въртене на електрони заедно с Джордж Юджийн Уленбек.^[1] През 1927 г. получава докторска степен в Лайден и е доцент от 1927 г. и професор от 1932 г. в Мичиганския университет. След войната той е професор в Северозападния университет от 1946 до 1948 г. и след това отива в Националната лаборатория „Брукхейвън“ като старши учен през 1948 г., където остава до пенсионирането си през 1970 г. Той изнася лекции в Новото училище за социални изследвания в Ню Йорк (1948 до 1951), в Бюрото на корабите на ВМС на САЩ (1949 до 1959), Института „Рокфелер“ (1957 до 1974) и в университета от 1975 до 1978 г., между другото на Невада в Рино.

Гоудсмит е бил в радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт по време на Втората световна война от 1941 до 1946 г. и към края на войната като старши учен в мисията на „Алсос“, за която той също е написал книга. Като част от операция „Епсилон“, той залавя групата на Вернер Хайзенберг, разработвала германски ядрен реактор в Хехинген и след това ги довежда до Фарм Хол в Англия, изпреварвайки французите (с френския физик Ив Рокар). В книгата си той приписва провала на групата немски ядрени физици около Хайзенберг в германския ядрен изследователски проект на научен провал, който не остава безспорен.

От 1951 до 1966 г. той е главен редактор на Physical Review и от 1958 до 1978 г. редактор на Physical Review Letters. През 1976 г. получава Националния медал за наука. От 1947 г. е член на Националната академия на науките, през 1952 г. е избран в Американското философско дружество, а през 1964 г. в Американската академия на изкуствата и науките. През 2001 г. астероидът (9688) Goudsmit е кръстен на него.

Самуел Гоудсмит на български

Гоудсмит, Самуел. Мисия „Алсос“. София, ОФ, 1963. с. 176.

Източници

↑ Samuel Abraham Goudsmit // britannica.com. Посетен на 23 октомври 2024. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Samuel Abraham Goudsmit в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Samuel Abraham Goudsmit // britannica.com. Посетен на 23 октомври 2024. (на английски)

[1]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[File:Goudsmit Toepel.jpg|thumb|л|Самуел Гоудсмит (вдясно) по време на мисията на Алсос III в [[Щатилм]], април 1945 г.]]
-'''Самуел Ейбрахам Гоудшмид''' ({{lang|en|Samuel Abraham Goudsmit}}) (роден на 11 юли 1902 г. в [[Хага]], [[Холандия]]; † 4 декември 1978 г. в [[Рино]], [[Невада]], [[Съединени американски щати|САЩ]]) е американски физик от холандски произход. В Съединените щати фамилното име по-късно е променено на Самуел Гудсмит.
+'''Самуел Ейбрахам Гоудшмид''' ({{lang|en|Samuel Abraham Goudsmit}}) (роден на 11 юли 1902 г. в [[Хага]], [[Холандия]]; † 4 декември 1978 г. в [[Рино]], [[Невада]], [[Съединени американски щати|САЩ]]) е американски физик от холандски произход. В Съединените щати фамилното име по-късно е променено на Самуел Гоудсмит.
-В допълнение към различни трудове по [[Атомна физика|атомна]] и [[ядрена физика]], през 1925 г., докато все още е студент в [[Лайденски университет|Лайден]], той постулира съществуването на въртене на електрони заедно с Джордж Юджийн Уленбек. През 1927 г. получава докторска степен в Лайден и е доцент от 1927 г. и професор от 1932 г. в [[Мичигански университет|Мичиганския университет]]. След войната той е професор в [[Северозападен университет|Северозападния университет]] от 1946 до 1948 г. и след това отива в Националната лаборатория „Брукхейвън“ като старши учен през 1948 г., където остава до пенсионирането си през 1970 г. Той изнася лекции в Новото училище за социални изследвания в [[Ню Йорк]] (1948 до 1951), в Бюрото на корабите на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]] (1949 до 1959), [[Рокфелер Сентър|Института „Рокфелер“]] (1957 до 1974) и в университета от 1975 до 1978 г., между другото на Невада в Рино.
+В допълнение към различни трудове по [[Атомна физика|атомна]] и [[ядрена физика]], през 1925 г., докато все още е студент в [[Лайденски университет|Лайден]], той постулира съществуването на въртене на електрони заедно с Джордж Юджийн Уленбек.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Samuel-Abraham-Goudsmit | заглавие = Samuel Abraham Goudsmit | достъп_дата = 23 октомври 2024 | фамилно_име =  | първо_име =  | автор_препратка =  | съавтори =  | дата =  | труд =  | издател = britannica.com | формат =  | страници =  | архив_уеб_адрес =  | архив_дата =  | цитат =  | език-скрит =  | език = en }}</ref> През 1927 г. получава докторска степен в Лайден и е доцент от 1927 г. и професор от 1932 г. в [[Мичигански университет|Мичиганския университет]]. След войната той е професор в [[Северозападен университет|Северозападния университет]] от 1946 до 1948 г. и след това отива в Националната лаборатория „Брукхейвън“ като старши учен през 1948 г., където остава до пенсионирането си през 1970 г. Той изнася лекции в Новото училище за социални изследвания в [[Ню Йорк]] (1948 до 1951), в Бюрото на корабите на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]] (1949 до 1959), [[Рокфелер Сентър|Института „Рокфелер“]] (1957 до 1974) и в университета от 1975 до 1978 г., между другото на Невада в Рино.
 Гоудсмит е бил в радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] от 1941 до 1946 г. и към края на войната като старши учен в [[Мисия „Алсос“|мисията на „Алсос“]], за която той също е написал книга. Като част от операция „Епсилон“, той залавя групата на [[Вернер Хайзенберг]], разработвала германски [[ядрен реактор]] в [[Хехинген]] и след това ги довежда до Фарм Хол в Англия, изпреварвайки французите (с френския физик Ив Рокар). В книгата си той приписва провала на групата немски ядрени физици около Хайзенберг в германския ядрен изследователски проект на научен провал, който не остава безспорен.