Неделчо Обрешков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в [[Копривщица]] вероятно през 40-те години на XIX век. Има приноси във взаимоучителната метода в българското училище „Кирил и Методий“ в [[Цариград]] (1870 – 1873). Учителства в село [[Мандър]], [[Мала Азия]] (1873 – 1874) и [[Малко Търново]] (1874 – 1878). След Освобождението е началик на телеграфо-пощенските станции в [[Оряхово]], [[Русе]], [[Хасково]], [[София]] и [[Елена]].<ref name="Обзор"/> |
Роден е в [[Копривщица]] вероятно през 40-те години на XIX век. Има приноси във взаимоучителната метода в българското училище „Кирил и Методий“ в [[Цариград]] (1870 – 1873). Учителства в село [[Мандър]], [[Мала Азия]] (1873 – 1874) и [[Малко Търново]] (1874 – 1878). След Освобождението е началик на телеграфо-пощенските станции в [[Оряхово]], [[Русе]], [[Хасково]], [[София]] и [[Елена]].<ref name="Обзор"/> В село [[Коджабунар (вилает Балъкесир)|Коджабунар]] по това време учителства друг копривщенец – Тодор Доросиев, брат на [[Лука Доросиев]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://plovdivlit.com/en/work/431-малката-българия-на-малоазийските-българи/ | заглавие = Малката България на малоазийските българи | достъп_дата = 5 октомври 2024 | фамилно_име = Василева | първо_име = Тонка | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = plovdivlit.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
||
Пенсионира се през 1900 г. и се установява в София. На 15 юли 1872 г. завършва замисления ръкописен „Зборникъ Отче нашь на всичкитэ языци по земното кълбо“. Не е изяснено кой или кои са преводачите на текстовете на халдейски, етруски, тибетски, гритамски, девангарски, агарнагарски или киририйски,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://enc.ilit.bas.bg/slovnik/орешков-павел-неделчев | заглавие = Орешков, Павел Неделчев | достъп_дата = 5 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = enc.ilit.bas.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://old.segabg.com/article.php?id=249123 | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> общо на 228 езика.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Непознатият Неделчо Орешков | достъп_дата = 5 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = old.segabg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
Пенсионира се през 1900 г. и се установява в София. На 15 юли 1872 г. завършва замисления ръкописен „Зборникъ Отче нашь на всичкитэ языци по земното кълбо“. Не е изяснено кой или кои са преводачите на текстовете на халдейски, етруски, тибетски, гритамски, девангарски, агарнагарски или киририйски,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://enc.ilit.bas.bg/slovnik/орешков-павел-неделчев | заглавие = Орешков, Павел Неделчев | достъп_дата = 5 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = enc.ilit.bas.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://old.segabg.com/article.php?id=249123 | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> общо на 228 езика.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Непознатият Неделчо Орешков | достъп_дата = 5 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = old.segabg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
||
Версия от 15:21, 5 октомври 2024
| Неделчо Обрешков | |
| български учител | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 1909 г.
|
Неделчо Павлов Орешков е български учител.[1]
Биография
Роден е в Копривщица вероятно през 40-те години на XIX век. Има приноси във взаимоучителната метода в българското училище „Кирил и Методий“ в Цариград (1870 – 1873). Учителства в село Мандър, Мала Азия (1873 – 1874) и Малко Търново (1874 – 1878). След Освобождението е началик на телеграфо-пощенските станции в Оряхово, Русе, Хасково, София и Елена.[1] В село Коджабунар по това време учителства друг копривщенец – Тодор Доросиев, брат на Лука Доросиев.[2]
Пенсионира се през 1900 г. и се установява в София. На 15 юли 1872 г. завършва замисления ръкописен „Зборникъ Отче нашь на всичкитэ языци по земното кълбо“. Не е изяснено кой или кои са преводачите на текстовете на халдейски, етруски, тибетски, гритамски, девангарски, агарнагарски или киририйски,[3] общо на 228 езика.[4]
Умира през 1909 година.[1]
Източници
- ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 140 - 141.
- ↑ Василева, Тонка. Малката България на малоазийските българи // plovdivlit.com. Посетен на 5 октомври 2024.
- ↑ Орешков, Павел Неделчев // enc.ilit.bas.bg. Архивиран от оригинала. Посетен на 5 октомври 2024.
- ↑ Непознатият Неделчо Орешков // old.segabg.com. Посетен на 5 октомври 2024.
Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Османската империя, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
