Направо към съдържанието

Рада Киркович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
Ред 37: Ред 37:


== Дарителски фонд „Рада Киркович“ ==
== Дарителски фонд „Рада Киркович“ ==
Рада Киркович на 30 ноември 1928 г. завещава на [[Българска академия на науките|БАН]] 50 000 за образуването на фонд на нейно име. Академията приема дарението и на 20 декември 1928 г. образува фонд „Рада Киркович“. наградите се връчва на всеки две за публикуван (отделно или в списание) труд – на научна или художествена литература, написана от българка.
Рада Киркович на 30 ноември 1928 г. завещава на [[Българска академия на науките|БАН]] 50 000 за образуването на фонд на нейно име. Академията приема дарението и на 20 декември 1928 г. образува фонд „Рада Киркович“. наградите се връчва на всеки две за публикуван (отделно или в списание) труд – на научна или художествена литература, написана от българка.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://daritelite.bg/rada-kirkovich-2/ | заглавие = Рада Киркович | достъп_дата = 19 септември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = daritelite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>


{| class="wikitable"
{| class="wikitable"

Версия от 06:51, 19 септември 2024

Рада Киркович
български учител
Родена
Починала
9 декември 1941 г. (93 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
МайкаИвана Хаджигерова
СъпругКирко Киркович
ДецаСтоян Киркович

Рада Панчова Гугова-Киркович е българска учителка и общественичка, родена в Копривщица, първата учителка в Девическото училище в града.

Биография

След началното училище в родния си град продължава образованието си в пансион в Киев. Там завършва със златен медал и се завръща в България, където започва работа като учител.

Заедно със съпруга си д-р Кирко Киркович се премества в София (1873 – 1876), а по-късно двамата живеят и в Русия.

След Освобождението (1878) учителства в Пловдив, Пирдоп и Копривщица. Преподава в Девическата гимназия в София и е директор на Софийското девическо стопанско училище „Мария Луиза“ (1896 – 1901).

Член е на изборните училищни настоятелства на основните и прогимназиални училища в София.

През 1928 г. завещава на БАН 50 хил. лв. за образуването на фонд на нейно име, а през 1934 г. добавя към него нови 50 хил. лв.

Волята на дарителката е с лихвите от фонда да се дават награди за публикуван труд – научна или художествена литература, написан от българска авторка.

Сред наградените от този фонд писателки са Вера Иванова-Мавродинова (за „Стари църкви и манастири“), Фани Попова-Мутафова („За момина скала“ и „Солунският чудотворец“), Евдокия Петева-Филова за трудовете ѝ върху българския текстилен и металически орнамент.

Към януари 1951 г. капиталът на фонда е 125 178 лв.

През 1951 г. с Държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.

Дарителски фонд „Рада Киркович“

Рада Киркович на 30 ноември 1928 г. завещава на БАН 50 000 за образуването на фонд на нейно име. Академията приема дарението и на 20 декември 1928 г. образува фонд „Рада Киркович“. наградите се връчва на всеки две за публикуван (отделно или в списание) труд – на научна или художествена литература, написана от българка.[1]

От Носител Труд
1931 Вера Иванова „Стари църкви и монастири“
1933 Фани Попова-Мутафова „Жената на приятеля ми“, „Момина скала“, „Солунският чудотворец“
1935 Евдокия Петева-Филова „Шивични паралели“, „Емфеници“
1938 Мария Бръчкова „Die Muschel in der antiken Kust“
1940 Цветана Вранска „Апокрифите за Богородица и българската народна песен“

Вижте също

Източници

  1. Рада Киркович // daritelite.bg. Посетен на 19 септември 2024.