Направо към съдържанието

Андрей Кузнецов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
{{личност|военен}}
{{личност|военен}}


'''Андрей Алексеевич Кузнецов''' - командир на разузнавателното отделение на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота (58-ма гвардейска стрелкова Красноградско-Пражка, носител на ордени на [[Ленин (орден)|Ленин]] два пъти и [[Червено знаме (орден, СССР)|Червено знаме]] на Суворовска дивизия, 34-та гвардейска стрелкова корпус, 5-та гвардейска армия, 1-ви украински фронт), гвардейски сержант, участник във [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]], носител на Ордена на славата от три степени.<ref name="warheroes.ru">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=17933 | заглавие = Андрей Алексеевич Кузнецов | достъп_дата = 24 юли 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = warheroes.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [1] .
'''Андрей Алексеевич Кузнецов''' - командир на разузнавателното отделение на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота (58-ма гвардейска стрелкова Красноградско-Пражка, носител на ордени на [[Ленин (орден)|Ленин]] два пъти и [[Червено знаме (орден, СССР)|Червено знаме]] на Суворовска дивизия, 34-та гвардейска стрелкова корпус, 5-та гвардейска армия, 1-ви украински фронт), гвардейски сержант, участник във [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]], носител на Ордена на славата от три степени.<ref name="warheroes.ru">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=17933 | заглавие = Андрей Алексеевич Кузнецов | достъп_дата = 24 юли 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = warheroes.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>


== Биография ==
== Биография ==
Ред 15: Ред 15:
Със заповед от 58-ма гвардейска стрелкова дивизия от 29 октомври 1944 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 3-та степен.
Със заповед от 58-ма гвардейска стрелкова дивизия от 29 октомври 1944 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 3-та степен.


По време на Варшавско-Познанската настъпателна операция, през нощта на 23 януари 1945 г., разузнавателният отряд под командването на Кузнецов тайно пресича река [[Одер]] по леда и внезапно атакува германците в село Фишбах близо до село Деберн (сега [[Добжен Велки]], [[Ополски окръг]], [[Ополско войводство]]). В същото време са унищожени над 10 вражески войници, пленени са 2 тежки картечници и 81-мм минохвъргачка и е заловен противников подофицер [3] . Разузнавачите държат селото до пристигането на стрелковите части.<ref name="warheroes.ru"></ref>
По време на Варшавско-Познанската настъпателна операция, през нощта на 23 януари 1945 г., разузнавателният отряд под командването на Кузнецов тайно пресича река [[Одер]] по леда и внезапно атакува германците в село Фишбах близо до село Деберн (сега [[Добжен Велки]], [[Ополски окръг]], [[Ополско войводство]]). В същото време са унищожени над 10 вражески войници, пленени са 2 тежки картечници и 81-мм минохвъргачка и е заловен противников подофицер. [3] . Разузнавачите държат селото до пристигането на стрелковите части.<ref name="warheroes.ru"></ref>


Със заповед по войските на 5-та гвардейска армия от 3 март 1945 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 2-ра степен [2] .
Със заповед по войските на 5-та гвардейска армия от 3 март 1945 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 2-ра степен.<ref name="encyclopedia.mil.ru">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://encyclopedia.mil.ru/encyclopedia/gentlemens/hero.htm?id=11497221@morfHeroes | заглавие = Кузнецов Андрей Алексеевич | достъп_дата = 24 юли 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = encyclopedia.mil.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>


През нощта на 1 май 1945 г. отряд под командването на гвардейския сержант Кузнецов достига до село Детутов ([[Германия]]) на десния бряг на река [[Елба]] и пленява вражески войник, който посочва местоположението на германския щаб. Разузнавачите се промъкват до важен обект и безшумно премахват трима часови. [2] . Използвайки гранати и картечен огън, те унищожават до 20 офицери и охранители в щаба, взривяват 2 автомобила с боеприпаси и изземат важни документи [1] .
През нощта на 1 май 1945 г. отряд под командването на гвардейския сержант Кузнецов достига до село Детутов ([[Германия]]) на десния бряг на река [[Елба]] и пленява вражески войник, който посочва местоположението на германския щаб. Разузнавачите се промъкват до важен обект и безшумно премахват трима часови.<ref name="encyclopedia.mil.ru"></ref> Използвайки гранати и картечен огън, те унищожават до 20 офицери и охранители в щаба, взривяват 2 автомобила с боеприпаси и изземат важни документи [1] .


С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 27 юни 1945 г. Андрей Алексеевич Кузнецов е награден с орден Слава 1-ва степен за образцово изпълнение на специални командни задачи на фронта на борбата срещу германските нашественици и проявената доблест и смелост.
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 27 юни 1945 г. Андрей Алексеевич Кузнецов е награден с орден Слава 1-ва степен за образцово изпълнение на специални командни задачи на фронта на борбата срещу германските нашественици и проявената доблест и смелост.

Версия от 20:35, 24 юли 2024

Андрей Кузнецов
съветски разузнавач
Роден
Починал
6 февруари 1986 г. (65 г.)

НаградиМедал „За отбраната на Сталинград“
Медал „За превзенането на Берлин“
медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
Медал „За освобождението на Прага“

Андрей Алексеевич Кузнецов - командир на разузнавателното отделение на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота (58-ма гвардейска стрелкова Красноградско-Пражка, носител на ордени на Ленин два пъти и Червено знаме на Суворовска дивизия, 34-та гвардейска стрелкова корпус, 5-та гвардейска армия, 1-ви украински фронт), гвардейски сержант, участник във Великата отечествена война, носител на Ордена на славата от три степени.[1]

Биография

Роден на 5 март 1920 г. в село Старо-Изобильное, сега Изобилненски район на Ставрополския край, в селско семейство. [2] . След като завършва седемгодишно училище, работи в колхоз „Победа“.[1]

В Червената армия от август 1939 г. [2] . Служи в 139-ти танков полк в подножието на Карпатите и получава бойното си кръщение във Великата отечествена война през юни 1941 г. като механик-водач на танк.[1]

Участва в Сталинградската битка, в освобождаването на Левобережна и Дяснобрежна Украйна, Лвовско-Сандомирска, Сандомирско-Силезийска, Долносилезка, Горносилезка, Берлинска и Пражка настъпателни операции.[1] Воюва на Западния, Сталинградския, Южния, 4-ти, 3-ти и 1-ви украински фронтове в състава на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота.

На плацдарма на Сандомир през нощта на 22 октомври 1944 г. разузнавачът Кузнецов в района на Чрзанов (сега Буски окръг, Свентокшиско войводство, Полша), начело на група за улавяне, тихо се приближава до телените бариери на врага, преодолява ги и атакува вражеския дот отзад. След като са унищожени защитниците му, залавят лека картечница и „език“, разузнавачите се въръщат в своята част без загуби.[1]

Със заповед от 58-ма гвардейска стрелкова дивизия от 29 октомври 1944 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 3-та степен.

По време на Варшавско-Познанската настъпателна операция, през нощта на 23 януари 1945 г., разузнавателният отряд под командването на Кузнецов тайно пресича река Одер по леда и внезапно атакува германците в село Фишбах близо до село Деберн (сега Добжен Велки, Ополски окръг, Ополско войводство). В същото време са унищожени над 10 вражески войници, пленени са 2 тежки картечници и 81-мм минохвъргачка и е заловен противников подофицер. [3] . Разузнавачите държат селото до пристигането на стрелковите части.[1]

Със заповед по войските на 5-та гвардейска армия от 3 март 1945 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 2-ра степен.[2]

През нощта на 1 май 1945 г. отряд под командването на гвардейския сержант Кузнецов достига до село Детутов (Германия) на десния бряг на река Елба и пленява вражески войник, който посочва местоположението на германския щаб. Разузнавачите се промъкват до важен обект и безшумно премахват трима часови.[2] Използвайки гранати и картечен огън, те унищожават до 20 офицери и охранители в щаба, взривяват 2 автомобила с боеприпаси и изземат важни документи [1] .

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 27 юни 1945 г. Андрей Алексеевич Кузнецов е награден с орден Слава 1-ва степен за образцово изпълнение на специални командни задачи на фронта на борбата срещу германските нашественици и проявената доблест и смелост.

След демобилизация през януари 1947 г. гвардейският старшина майор Кузнецов живее в град Грозни, [2] , през 1951 г. се премества в Новочеркаск, Ростовска област и работи като шофьор,[1]

Умира на 6 февруари 1986 г.[1]

Източници

  1. а б в г д е ж з Андрей Алексеевич Кузнецов // warheroes.ru. Посетен на 24 юли 2024.
  2. а б Кузнецов Андрей Алексеевич // encyclopedia.mil.ru. Посетен на 24 юли 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кузнецов, Андрей Алексеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​