Емилиян Доростолски: Разлика между версии
Подробно описание на местността на погребението на св. Емилиан, с цит. източници. Въвеждане на източник във връзка с антична гробница с изображение на св. Емилиан. |
→Източници: ISSN и библиографски данни на цит. източник |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| род = |
| род = |
||
}} |
}} |
||
'''Свети Емилиан Доростолски''' е [[мъченик]], почитан от [[Българската православна църква]]. Съществуват редица запазени писмени източници за неговия живот и мъченическа смърт, сред които и две редакции на житието. Св. Емилиан е изгорен в близост до Дуросторум, а тялото му е положено в местността Гедина (Γηδινά) или Гезедина (Γεζειδινα), близо до село Остров. В началото на нашия век археологически находки потвърждават съществуването на описаните места, а по-ранни изследвания<ref>{{ |
'''Свети Емилиан Доростолски''' е [[мъченик]], почитан от [[Българската православна църква]]. Съществуват редица запазени писмени източници за неговия живот и мъченическа смърт, сред които и две редакции на житието. Св. Емилиан е изгорен в близост до Дуросторум, а тялото му е положено в местността Гедина (Γηδινά) или Гезедина (Γεζειδινα), близо до село Остров. В началото на нашия век археологически находки потвърждават съществуването на описаните места, а по-ранни изследвания<ref name=":1">{{Cite journal|last=Chera-Mărgineanu|first=C.|date=1978|title=Un mormint de epocă romană descoperit pe raza comunei Ostrov|url=https://revistapontica.wordpress.com/wp-content/uploads/2012/09/pontica-11-pag-137-141.pdf|journal=PONTICA, anuar al Muzeului de Istorie Naţională şi Arheologie Constanţa|volume=XI|pages=137-141|issn=1013-4247}}</ref> (70-те години на XX век.) дори свързват изображение в антична гробница със св. Емилиан - мъж на средна възраст, който държи в ръка чук - оръдието, с което според житието, е разрушил езическите идоли в местния храм. <ref name=":0" /> |
||
== В Българската православна църква == |
== В Българската православна църква == |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /><ref name=":1" /> |
||
== Изследвания == |
== Изследвания == |
||
Версия от 08:27, 18 юли 2024
| Емилиян Доростолски | |
| християнски мъченик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Канонизация | |
| Празник | 18 юли |
Свети Емилиан Доростолски е мъченик, почитан от Българската православна църква. Съществуват редица запазени писмени източници за неговия живот и мъченическа смърт, сред които и две редакции на житието. Св. Емилиан е изгорен в близост до Дуросторум, а тялото му е положено в местността Гедина (Γηδινά) или Гезедина (Γεζειδινα), близо до село Остров. В началото на нашия век археологически находки потвърждават съществуването на описаните места, а по-ранни изследвания[1] (70-те години на XX век.) дори свързват изображение в антична гробница със св. Емилиан - мъж на средна възраст, който държи в ръка чук - оръдието, с което според житието, е разрушил езическите идоли в местния храм. [2]
В Българската православна църква
Според житието му е роден в Дуросторум (дн. Силистра), където и прекарва живота си като слуга (или роб) при градоначалника. Живее по времето на император Юлиан Отстъпник (361-363).
Император Юлиан изпраща в Доростол нов управител, натоварен със задачата да изкорени християнството от града. Уплашени от славата му на много жесток управник, местните жители скриват от него, че сред тях има християни и обявяват, че всички се кланят на езическите богове. Доволен, той дава угощение на гражданите, но за ревностния християнин Емилиан е непоносимо самохвалството на управителя-езичник и по време на пира строшава с чук статуите на езическите богове в светилището. За деянието е обвинен невинен човек, но разбирайки това, Емилиан се явява пред управителя и признава вината си. Градът е глобен за укривателството на християни, а самият Емилиан след изтезания е изгорен на клада край Дунав[2] на 18 юли 362 г.; тази дата днес е денят на неговото почитане от църквата[3].
Критически изследвания
Предполага се, че житието на св. Емилиан е написано непосредствено след смъртта на светеца – края на IV и началото на V век. Най-ранните му варианти са най-общо два. Първият се базира на т. нар. Codex Vaticanus 866 (публикуван е от Бошиус през 1868 г.), а вторият е на основата на т. нар. Codex Parisiensis от ІХ век (публикуван е от Франсоа Халкин). Въпреки че Codex Parisiensis до голяма степен преповтаря Codex Vaticanus, между двете жития има разлика както в датата на мъченическата смърт на Емилиан, така и в лобното му място. Според първия, Емилиан е изгорен на клада на 3 септември в Гедина (локализирано при дн. с. Голеш), а според втория това се случва на 18 юли в Гезедина, непосредствено до Дуросторум (Силистра).
Сведения за св. Емилиан могат да бъдат открити и у блажени Йероним, Амвросий Медиолански, Теофан Изповедник и Никифор Калист. В църковно-славянската агиография житието навлиза най-вече от по-късните негови преписи в Пасхалната хроника (Chronicon Paschalae), Синаксара на Константинополската патриаршия (Synaxarium Constantinopolitanum) и Месецослова на император Василий II (Menologium Basilii II).
Основна разлика между ранните жития и по-късните им редакции е и социалният статус на Емилиан. Според късните църковно-славянски редакции той е роб/слуга на градоначалника на Дуросторум, докато според по-ранните самият той е от знатен произход – баща му Севастиан е управител на града – и е военен (предположително от XI Клавдиев легион)[4].
Източници
- ↑ Chera-Mărgineanu, C. Un mormint de epocă romană descoperit pe raza comunei Ostrov // PONTICA, anuar al Muzeului de Istorie Naţională şi Arheologie Constanţa XI. 1978. с. 137-141.
- ↑ а б Георги Атанасов, 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I - IV в. / Изд.: Unicart ISBN: 9789542953012 / стр. 11
- ↑ Жития на светиите. Синодално издателство. София, 1991. стр. 337 – 338.
- ↑ Св. Емилиян Доростолски: Името ми е християнин[неработеща препратка]
Изследвания
- Constantinesco, R. Les martyrs de Durostorum. – Revue des Etudes Sud-Est Europeennes, 5, 1967, № 1 – 2, 14 – 19.
- Г. Атанасов. Св. Емилиан Доростолски († 362 г.) – последният раннохристиянски мъченик в Мизия. – В: Civitas divino-humana в чест на професор Георги Бакалов. С. 2004, 203 – 218.
- Иванова, Р., Г. Атанасов, П. Доневски. История на Силистра. Т. 1. Античният Дуросторум. Силистра-С., 2006.
- Атанасов, Г. Християнският Дуросторум-Дръстър. Варна, 2007.
- ↑ Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>таг; не е подаден текст за бележките на име:1