Алес Адамович: Разлика между версии
Ред 16: | Ред 16: | ||
* {{cite book | title = Асия; Последен отпуск | last = Адамович | first = Алес | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Христо Г. Данов | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = 149 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/3131656-asiya-posleden-otpusk | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} |
* {{cite book | title = Асия; Последен отпуск | last = Адамович | first = Алес | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Христо Г. Данов | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = 149 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/3131656-asiya-posleden-otpusk | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} |
||
* {{cite book | title = Наказателните отряди | last = Адамович | first = Алес | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1984 | edition = | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 208 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/3550886-nakazatelnite-otryadi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} |
* {{cite book | title = Наказателните отряди | last = Адамович | first = Алес | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1984 | edition = | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 208 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/3550886-nakazatelnite-otryadi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} |
||
* {{cite book | title = Няма нищо по-важно | last = Адамович | first = Алес | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Партиздат, Радуга | location = София | isbn = | doi = | pages = 367 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/2831291-nyama-nishto-po-vazhno | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 13:30, 15 юли 2024
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля, премахнете шаблона. |
Алес Адамович Алесь Адамовіч | |
белорусский писател, сценарист и литературовед | |
Роден |
3 септември 1927 г.
Конюхи, Беларус |
---|---|
Починал | |
Погребан | Хлуша, Беларус |
Награди | Червено знаме на труда (СССР) (1987) |
Литература | |
Период | 1953 – 1994 |
Жанрове | проза, публицистика |
Уебсайт | |
Алес Адамович в Общомедия |
Александър (Алес) Адамович (на беларуски: Аляксандр (Алесь) Міхайлавіч Адамовіч; роден на 3 септември 1927 г. в село Конючи в Минска област, Беларуска ССР; † 26 януари 1994 г. в Москва, Русия) е беларуски писател, критик и литературовед.
Биография
Адамович се бие в партизански части срещу Вермахта в Бабруйска област през 1943 – 1944 г.[1] Той си проправя път зад фронтовата линия сам и живее в района на Алтай до края на войната.[2] През 1987 г. става директор на Института по кинематография в Москва. От 1989 г. е член на беларуския ПЕН клуб.ref name="Roszkowski"></ref>
След войната учи от 1945 до 1950 г. във Филологическия факултет на Беларуския държавен университет в Минск и след това преподава беларуска литература там и от 1964 до 1966 г. в Държавния университет „Ломоносов“ в Москва. Адамович също така няколко пъти е бил научен сътрудник и ръководител на литературния отдел в Академията на науките на БССР.[1] През 1982 г. Адамович участва в 38-ата сесия на Общото събрание на ООН като член на беларуската делегация.[2]
От 1950 г. Адамович многократно се появява със собствени публикации: романи, разкази, многократно филмирани сценарии, литературни произведения и рецензии. Пише на руски и беларуски. Особена известност придобиват някои негови собствени прозаични произведения, както и документалните произведения, в които той позволява на съвременните свидетели да кажат думата си. Литературният метод на последния вдъхновява не на последно място носителката на Нобелова награда Светлана Алексиевич.[3]
През 1988 г. Адамович е един от членовете-учредители на правозащитната организация „Мемориал“ и Партията на БНФ. Той също е народен депутат на СССР и се бори за независимостта на Беларус.[2]
Алес Адамович на български
- Адамович, Алес. Асия; Последен отпуск. Пловдив, Христо Г. Данов, 1977. с. 149.
- Адамович, Алес. Наказателните отряди. София, Военно издателство, 1984. с. 208.
- Адамович, Алес. Няма нищо по-важно. София, Партиздат, Радуга, 1989. с. 367.
Източници
- ↑ а б Wojciech Roszkowski, Jan Kofman. Biographical Dictionary of Central and Eastern Europe in the Twentieth Century. Абингтън, Routledge, 2015. ISBN 978-0-7656-1027-0. с. 8.
- ↑ а б в Holtbrügge, Dirk. Weißrußland (Beck'sche Reihe). Мюмхен, C. H. Beck Verlag, 2002. ISBN 3406492827, ISBN 978-3406492822. с. 120.
- ↑ Literaturnobelpreis für Swetlana Alexijewitsch // hanser-literaturverlage.de. Посетен на 15 юли 2024.
|