Направо към съдържанието

Копривщенска анархо-комунистическа чета: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
{{организация}}
{{организация}}


'''Копривщенската анархо-комунистическа чета „Братя Тумангелови“''' е революционна организация, чиито членове са от град Копривщица и околностите. Според пресата от това време и в годините след събитията от 10 ноември 1989 г. четата е бандитска,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Злодеянията на анархиста Васил Героя | достъп_дата = 13 юли 2024 | фамилно_име = Беловски | първо_име = Иван | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 декември 2016 | труд = | издател = trud.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://statii.troyan21.com/2018/04/90.html | заглавие = 90 години от обира на Земеделската банка в Троян | достъп_дата = 13 юли 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018 | труд = | издател = statii.troyan21.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> но в различни изследвания на изследователи на историята на [[Анархизъм|анархизма]] в България и песни от региона те са народни закрилници („На къде се стягаш, сине?“ Изпълняваа [[Йовчо Караиванов]] в албума „Народни песни за Септемврийското въстание“, издаден през 1983 г.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=7BVs2zxfHfY | заглавие = За къде се стягаш, сине? | достъп_дата = 6 юли 2024 | фамилно_име = borislava | първо_име = miladinova | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.amazon.com/Народни-песни-за-Септемврийското-въстание/dp/B099R1W2B2 | заглавие = Народни песни за Септемврийското въстание | достъп_дата = 7 юли 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = amazon.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
'''Копривщенската анархо-комунистическа чета „Братя Тумангелови“''' е революционна организация, чиито членове са от град Копривщица и околностите. Според пресата от това време и в годините след събитията от 10 ноември 1989 г. четата е бандитска,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Злодеянията на анархиста Васил Героя | достъп_дата = 13 юли 2024 | фамилно_име = Беловски | първо_име = Иван | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 декември 2016 | труд = | издател = trud.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://statii.troyan21.com/2018/04/90.html | заглавие = 90 години от обира на Земеделската банка в Троян | достъп_дата = 13 юли 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018 | труд = | издател = statii.troyan21.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> но в различни изследвания на изследователи на историята на [[Анархизъм|анархизма]] в България и песни от региона те са народни закрилници („На къде се стягаш, сине?“ Изпълняваа [[Йовчо Караиванов]] в албума „Народни песни за Септемврийското въстание“, издаден през 1983 г.).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=7BVs2zxfHfY | заглавие = За къде се стягаш, сине? | достъп_дата = 6 юли 2024 | фамилно_име = borislava | първо_име = miladinova | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.amazon.com/Народни-песни-за-Септемврийското-въстание/dp/B099R1W2B2 | заглавие = Народни песни за Септемврийското въстание | достъп_дата = 7 юли 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = amazon.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>


След разгрома на Саптемврийското въстание и последвалия терор на [[Демократически сговор|Демократическият сговор]], до края на 1924 година [[Васил Икономов]] действа като нелегален, заедно с няколко други анархисти в [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорие]]то. Една от известните им акции е ликвидирането на околийския началник на [[Панагюрище]], който тормозел жените на четниците.<ref name="anarchy.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.anarchy.bg/articles/iz-slovo-za-vasil-ikonomov/ | заглавие = Из „Слово за Васил Икономов“ | достъп_дата = 13 юли 2024 | фамилно_име = Зяпков | първо_име = Костадин | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 юни 2013 | труд = | издател = anarchy.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
След разгрома на Саптемврийското въстание и последвалия терор на [[Демократически сговор|Демократическият сговор]], до края на 1924 година [[Васил Икономов]] действа като нелегален, заедно с няколко други анархисти в [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорие]]то. Една от известните им акции е ликвидирането на околийския началник на [[Панагюрище]], който тормозел жените на четниците.<ref name="anarchy.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.anarchy.bg/articles/iz-slovo-za-vasil-ikonomov/ | заглавие = Из „Слово за Васил Икономов“ | достъп_дата = 13 юли 2024 | фамилно_име = Зяпков | първо_име = Костадин | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 юни 2013 | труд = | издател = anarchy.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>


В началото на 1925 година към Икономов се присъединяват братя Тумангелови ([[Нешо Тумангелов|Нешо]], [[Атанас Тумангелов|Атанас]] и [[Нягол Тумангелов|Нягол]]) [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]] – Героя и през март е сформирана Копривщенската чета. В нея всички, дори и няколкото комунисти, са противници на [[Трудов блок|Единния фронт]].<ref name="anarchy.bg"></ref>
В началото на 1925 година към Икономов се присъединяват братя Тумангелови ([[Нешо Тумангелов|Нешо]], [[Атанас Тумангелов|Атанас]] и [[Нягол Тумангелов|Нягол]]) [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]] – Героя и през март е сформирана Копривщенската чета. В нея всички, дори и няколкото комунисти, са противници на [[Трудов блок|Единния фронт]].<ref name="anarchy.bg"></ref>
Ред 10: Ред 10:
На 14 април 1925 година четниците от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, [[Антон Ганчев]] и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар [[Борис III|Борис]] в прохода [[Ботевградски проход|Арабаконак]]. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими ([[Атентат срещу Борис III в Арабаконак]]).<ref name="anarchy.bg"></ref>
На 14 април 1925 година четниците от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, [[Антон Ганчев]] и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар [[Борис III|Борис]] в прохода [[Ботевградски проход|Арабаконак]]. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими ([[Атентат срещу Борис III в Арабаконак]]).<ref name="anarchy.bg"></ref>


Една от версиите за покушението (на Първан Попов) е, че целта била не да бъде убит Борис III, а да бъде заловен жив и принуден да подпише указ за амнистия на всички политически затворници в страната. „За истинността на това се подписвам с двете ръце, защото го чух лично от самия Икономов, когото укривах през юни същата година“, казва Васил Попов – Героя.<ref name="anarchy.bg"></ref>
Една от версиите за покушението (на Първан Попов) е, че целта била не да бъде убит Борис III, а да бъде заловен жив и принуден да подпише указ за амнистия на всички политически затворници в страната. „За истинността на това се подписвам с двете ръце, защото го чух лично от самия Икономов, когото укривах през юни същата година“, казва Васил Попов – Героя.<ref name="anarchy.bg"></ref> Иван Хлебаров от [[Етрополе]], от своя страна твърди, че на 14 април по обяд срещнал нападателите на царя. Те му съобщили, че скоро ще чуе голяма новина от София. Всичко това уж доказва връзката между атентата в Арабаконак и [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]]. Според друга версия царят трябвало не да бъде убит, а пленен и срещу освобождаването му похитителите щели да искат амнистия за политическите затворници в българските затвори.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.forumnauka.bg/topic/16868-история-на-бкп/ | заглавие = История на БКП | достъп_дата = 13 юли 2024 | фамилно_име = Frujin | първо_име = Assen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 6 юли 2014 | труд = | издател = forumnauka.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

След акцията от 12 април 1925 г.


== Членове на четата ==
== Членове на четата ==
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
|-
|-
!colspan=2| Четници <ref>{{cite book | title = Копривщица. [[Иван Врачев]]: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 281 | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1696197-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
!colspan=2| Четници <ref>{{cite book | title = Копривщица. [[Иван Врачев]]: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 281 | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1696197-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
|-
|-
|-
|-
| [[Нешо Тумангелов]] (1898 – 1941)
| [[Нешо Тумангелов]] (1898 – 1941)
|-
|-
| [[Васил Икономов]] (1898 – 1925)
| [[Васил Икономов]] (1898 – 1925)
|-
|-
| Стоян Тороманов (1901 – 1930)
| Стоян Тороманов (1901 – 1930)
|-
|-
| [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]] (1899 – 1927)
| [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]] (1899 – 1927)
|-
|-
| [[Нешо Мандулов]] (1902 – 1939)
| [[Нешо Мандулов]] (1902 – 1939)
|-
|-
| [[Антон Ганчев]] (1898 – 1937)
| [[Антон Ганчев]] (1898 – 1937)
|-
|-
| [[Никола Юруков (анархист)|Никола Юруков]] (1904 – 1927)
| [[Никола Юруков (анархист)|Никола Юруков]] (1904 – 1927)
|-
|-
| [[Атанас Тумангелов]] (1904 – 1929)
| [[Атанас Тумангелов]] (1904 – 1929)
|-
|-
| [[Нягол Тумангелов]]
| [[Нягол Тумангелов]]
|-
|-
| Рашко Юруков (неизв.)
| Рашко Юруков (неизв.)
Ред 40: Ред 42:
| Иван Радунчев <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.anarchy.bg/история/анархистическото-движение-в-българи/ | заглавие = Анархистическото движение в България, 1925 – 1928 г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива | достъп_дата = 10 юни 2022 | фамилно_име = Кръстев | първо_име = Лъчезар | автор_препратка = | съавтори = | дата = май, 2015 | труд = | издател = anarchy.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
| Иван Радунчев <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.anarchy.bg/история/анархистическото-движение-в-българи/ | заглавие = Анархистическото движение в България, 1925 – 1928 г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива | достъп_дата = 10 юни 2022 | фамилно_име = Кръстев | първо_име = Лъчезар | автор_препратка = | съавтори = | дата = май, 2015 | труд = | издател = anarchy.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
|-
|-
!colspan=2| Ятаци <ref name="Врачев">{{cite book | title = Копривщица. [[Иван Врачев]]: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 281 – 282 | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1696197-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
!colspan=2| Ятаци <ref name="Врачев">{{cite book | title = Копривщица. [[Иван Врачев]]: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 281 – 282 | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1696197-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
|-
|-
| Георги Б. Мандулов
| Георги Б. Мандулов
Ред 48: Ред 50:
| Нешо Ат. Шабанов
| Нешо Ат. Шабанов
|-
|-
| [[Стайко Филипов]]
| [[Стайко Филипов]]
|-
|-
| Никола Ил. Косев
| Никола Ил. Косев

Версия от 20:45, 13 юли 2024

Копривщенска анархо-комунистическа чета
Информация
Основана1925 г.

Копривщенската анархо-комунистическа чета „Братя Тумангелови“ е революционна организация, чиито членове са от град Копривщица и околностите. Според пресата от това време и в годините след събитията от 10 ноември 1989 г. четата е бандитска,[1][2] но в различни изследвания на изследователи на историята на анархизма в България и песни от региона те са народни закрилници („На къде се стягаш, сине?“ Изпълняваа Йовчо Караиванов в албума „Народни песни за Септемврийското въстание“, издаден през 1983 г.).[3][4]

След разгрома на Саптемврийското въстание и последвалия терор на Демократическият сговор, до края на 1924 година Васил Икономов действа като нелегален, заедно с няколко други анархисти в Средногорието. Една от известните им акции е ликвидирането на околийския началник на Панагюрище, който тормозел жените на четниците.[5]

В началото на 1925 година към Икономов се присъединяват братя Тумангелови (Нешо, Атанас и Нягол) Васил Попов – Героя и през март е сформирана Копривщенската чета. В нея всички, дори и няколкото комунисти, са противници на Единния фронт.[5]

На 14 април 1925 година четниците от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис в прохода Арабаконак. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими (Атентат срещу Борис III в Арабаконак).[5]

Една от версиите за покушението (на Първан Попов) е, че целта била не да бъде убит Борис III, а да бъде заловен жив и принуден да подпише указ за амнистия на всички политически затворници в страната. „За истинността на това се подписвам с двете ръце, защото го чух лично от самия Икономов, когото укривах през юни същата година“, казва Васил Попов – Героя.[5] Иван Хлебаров от Етрополе, от своя страна твърди, че на 14 април по обяд срещнал нападателите на царя. Те му съобщили, че скоро ще чуе голяма новина от София. Всичко това уж доказва връзката между атентата в Арабаконак и Атентата в църквата „Света Неделя“. Според друга версия царят трябвало не да бъде убит, а пленен и срещу освобождаването му похитителите щели да искат амнистия за политическите затворници в българските затвори.[6]

След акцията от 12 април 1925 г.

Членове на четата

Четници [7]
Нешо Тумангелов (1898 – 1941)
Васил Икономов (1898 – 1925)
Стоян Тороманов (1901 – 1930)
Васил Попов (1899 – 1927)
Нешо Мандулов (1902 – 1939)
Антон Ганчев (1898 – 1937)
Никола Юруков (1904 – 1927)
Атанас Тумангелов (1904 – 1929)
Нягол Тумангелов
Рашко Юруков (неизв.)
Иван Радунчев [8]
Ятаци [9]
Георги Б. Мандулов
Кирил Бояджиев
Нешо Ат. Шабанов
Стайко Филипов
Никола Ил. Косев
Нейко Груев
Ненчо Т. Чорапчиев
Илия Ив. Мухов
Райо Тумангелов
Лука Караджова-Тумангелова
Грую Б. Банчев
Стефан Др. Татарлиев
Панчо Р. Джуров
Мария Кост. Юрукова
Куна Скоклекова
Христо Н. Тепавичаров
Димитър Н. Тепавичаров
Помагачи [9]
Банчо Б. Банчев
Георги Тод. Лудов
Никола Т. Косев
Христо Юруков

Източници

  1. ↑ Беловски, Иван. Злодеянията на анархиста Васил Героя // trud.bg, 4 декември 2016. Посетен на 13 юли 2024.
  2. ↑ 90 години от обира на Земеделската банка в Троян // statii.troyan21.com, 2018. Посетен на 13 юли 2024.
  3. ↑ borislava, miladinova. За къде се стягаш, сине? // youtube.com. Посетен на 6 юли 2024.
  4. ↑ Народни песни за Септемврийското въстание // amazon.com. Посетен на 7 юли 2024.
  5. ↑ а б в г Зяпков, Костадин. Из „Слово за Васил Икономов“ // anarchy.bg, 24 юни 2013. Посетен на 13 юли 2024.
  6. ↑ Frujin, Assen. История на БКП // forumnauka.bg, 6 юли 2014. Посетен на 13 юли 2024.
  7. ↑ Копривщица. Иван Врачев: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 281.
  8. ↑ Кръстев, Лъчезар. Анархистическото движение в България, 1925 – 1928 г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива // anarchy.bg, май, 2015. Посетен на 10 юни 2022.
  9. ↑ а б Копривщица. Иван Врачев: Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 281 – 282.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Копривщенска_анархо-комунистическа_чета&oldid=12298124“.